Защо най-големите банки в света се отказват от борбата с климатичните промени?

През последната година ентусиазмът сред най-големите банки в света относно постигането на въглеродна неутралност бързо и тихо се стопи. Водещите кредитори се отдръпват от климатичните цели, обвързани с екологичните, социални и управленски (ESG) политики, пише Oilprice.

Завръщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ се определя като повратна точка за зелените финанси, като компаниите във финансовата индустрия се отказваха от климатичните си ангажименти в опит да настроят стратегията си спрямо тази на Белия дом.

Тръмп не крие презрението си към подобни политики, наричайки ESG „начин за атака срещу американския бизнес“.

Президентът бързо предприе действия за изтегляне на САЩ от Парижкото споразумение за климата, като оптимистичните му нагласи накараха фирмите да последват примера му.

Американският кредитор Goldman Sachs обяви още през ноември, малко след победата на Тръмп на президентските избори, че ще напусне инициативата Net-Zero Banking Alliance (NZBA), основана през 2021 г. от ООН.

През януари JP Morgan затвърди новата посока на американските банки, като предприе подобен ход, следвана от Citigroup, Bank of America, Morgan Stanley и Wells Fargo. Излизането на Royal Bank of Canada, Bank of Montreal и Toronto-Dominion Bank в края на януари заличи отпечатъка на Северна Америка от NZBA.

Този домино ефект достигна и Лондон, където HSBC и Barclays се отказаха от инициативата през последния месец.

Barclays, макар че потвърди амбициите си да стане банка без въглероден отпечатък до 2050 г., твърди, че групата „вече няма членска маса, която да подкрепи нашия преход“.

Говорител на NZBA заяви, че групата „остава фокусирана върху подкрепата на многото банки, които ръководят тази трансформация“ въпреки масовото оттегляне.

Климатичните политики на банките се променят заради външен натиск

Мая Месангер, старши сътрудник по изследванията в областта на устойчивите финанси в BloombergNEF, смята, че макар финансовите институции да преразглеждат своите климатични цели, конкретните последици от прехода, който са започнали, вероятно ще продължат да се развиват.

Според нея отчитането на „климатичния риск“ при инвестирането и кредитирането зависи от това дали политиците ще продължат да „налагат подобни практики“.

Но Скот Лейн, основател и главен изпълнителен директор на услугата за бизнес решения ESG Speeki, смята, че истинският проблем не е свързан с „кръстоносния поход“ на Тръмп срещу климата, а има друг произход.

„Най-големият фактор зад отхвърлянето на тези инициативи е, че те бяха недовършени и никога не им беше даден шанс да демонстрират стойност пред акционерите и клиентите“, твърди Лейн.

През февруари HSBC обяви 20-годишно отлагане на целта си за въглероден неутралитет.

Barclays и Natwest също така се отказаха от своите климатични цели от бонус схемите за висшите мениджъри, твърдейки, че това би отразило по-добре дългосрочните климатични цели на кредитора.

А през март Lloyds Banking Group смекчи обещанието си за премахване на въглеродния си отпечатък, като се отказа от идеята за забрана сред банкерите да летят на дълги разстояние.

„Банките и други компании направиха тези микроподобрения, поставиха си крайни цели за въглеродна неутралност и проведоха празни маркетингови кампании, основани на обещания – и никой не усети никаква осезаема бизнес стойност от тях“, посочва Лейн.

Смяна на посоката

Лидерът на Barclays К. С. Венкатакришнан, известен като Венкат, работи по тригодишен план, насочен към намаляване на зависимостта на банката от своя бизнес с инвестиционно банкиране, който представлява над 50% от приходите ѝ за първото тримесечие.

Лейн смята, че инвеститорите ще се насочат към неуспешните ESG инвестиции, които не са донесли съществени ползи за компанията.

„[Банките] похарчиха малко пари, загубиха известно време и изоставиха нещата“, коментира той. „Сега акционерите настояват да знаят защо се харчат пари за непродуктивни инициативи“, добавя експертът.

Бил Уинтърс, шеф на Standard Chartered, разкритикува колегите си от банковия сектор миналия месец, че говорят за климатичните проблеми само защото това е „модерно“.

Нов доклад на британския банков регулатор от април разкри, че индустрията води трудна битка за изпълнение на ангажиментите по отношение на климата.

В доклада се казва, че е наблюдавано „общо предизвикателство сред фирмите“ по отношение на „сложността, свързана с изграждането и прилагането на анализа на климатичните сценарии“.

В него се добавя, че кредиторите са изправени пред трудности при „използването на резултатите от анализа за оценка на цялостното им излагане на рискове, свързани с климата“.

Това включва данни за местоположение, без които банките не могат ефективно да оценят излагането си на физически климатични рискове, като наводнения, горещи вълни или пожари, които са обвързани с конкретни географски райони.

Липса на яснота

Класация на Z/Yen показа, че водещите световни финансови центрове се отказват от ESG политиките. Това е вторият пореден анализ, в който почти всички от десетте най-големи финансови хъба са ограничили инициативите за зелено финансиране с двуцифрен темп. В актуалното подреждане Лондон, въпреки че е начело на класацията, губи 36 точки.

Доклад на бизнес информационната система CRIF от юни разкри, че над половината от висшите финансови експерти във Великобритания смятат, че тяхното ръководство ще обръща по-малко внимание на ESG политиките през следващите години.

Лейн изтъква, че „неудобните политически предизвикателства, като тези, свързани с Тръмп“, и корпоративните ръководства, които се стремят да умилостивят акционерите чрез намаляване на разходите, предоставят „добро извинение за премахване на устойчивостта от дневния ред“.

Въпреки това, ако политическото махало се залюлее и ESG философията отново стане „модерна“, Бил Уинтърс от Standard Chartered може би ще приветства колегите си обратно в клуба.