Банките финансират собствения си многотрилионен кошмар

Ако се приберете по-рано от почивка и откриете обирджии да тършуват из къщата ви, можете да се обадите на полицията и да се опитате да спрете обира. Но истинският алфа ход би бил да помогнете на крадците да натоварят вашите ценности на камиона си и след това да им кажете кои от вашите съседи също са на почивка в замяна на част от печалбата, пише колумнистът на Bloomberg Марк Гонглоф.

Банките избират алфа хода, като на практика насърчават кражба от самите себе си, подкрепяйки нови проекти за добив и използване на изкопаеми горива, като по този начин подклаждат глобалното затопляне, което спъва икономическия растеж и техните собствени застрахователни и ипотечни бизнеси. Разбира се, финансовите компании получават част от краткосрочните печалби от този екологичен саботаж. И като изоставят претенцията да са на страната на климата, те избягват политическия удар от администрацията на САЩ, която ѝ е обявила война. Но дългосрочният резултат ще бъде световна икономика, изгубила трилиони долари и далеч по-нестабилна, която ще направи по-бедни почти всички, включително банките.

65-те най-големи банки в света са предоставили 869,4 млрд. долара финансиране на компании за изкопаеми горива през миналата година, което е с 162,5 млрд. долара повече от 2023 г., според нов доклад на Rainforest Action Network, Sierra Club и няколко други организации с нестопанска цел. Банките са насочили 7,9 трлн. долара под формата на заеми и застраховки към тези замърсяващи индустрии, откакто Парижкото споразумение за климата влезе в сила през 2016 г., според изчисленията на доклада. Това не включва никакви инвестиции от звената за управление на активи на банките, които възлизат на още стотици милиарди долари.

Финансирането на изкопаеми горива от 65-те най-големи банки по размер на активите. Графика: Bloomberg LP

Увеличението от миналата година обърна предходните двугодишни спадове и съвпадна с обрата на политическите настроения срещу „будните“ (от англ. woke) екологични, социални и управленски съображения на бизнеса. Мерките за климата си навлякоха някои от най-суровите атаки, като президентът на САЩ Доналд Тръмп и други консерватори ги обвиниха за нарастващите цени на енергоносителите. Подобни твърдения помогнаха на Тръмп да спечели втори мандат във Вашингтон. В първия си ден на поста той заяви, че глупавата загриженост на неговия предшественик за климата е създала „национална енергийна извънредна ситуация“, която е навредила на финансите на американците. Предписанието му беше да се атакува всяка публична или частна дейност, имаща за цел да забави употребата на изкопаеми горива.

Банките усетиха накъде духа вятърът и бързо смениха курса. Най-големите незабавно напуснаха Net Zero Banking Alliance, група, която обещава да помогне за елиминирането на емисиите на парникови газове до 2050 г. Те настояват, че все още имат свои собствени цели за ограничаване на емисиите, но очевидно са се отказали от опитите си да направят така, че действията отговарят на думите.

За да се постигне бързо изплъзващата се цел на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над средните прединдустриални стойности, енергийното финансиране трябва да е в полза на екологичните проекти пред изкопаемите горива в съотношение 4 към 1, според BloombergNEF. През 2023 г., последните налични данни, съотношението е било само 0,89 към 1. Увеличаването на финансирането за изкопаеми горива миналата година вероятно не е придвижило това съотношение в правилната посока.

Междувременно икономическите щети, причинени от затоплянето на планетата, продължават да нарастват. Световните разходи, свързани с климата – включително застраховани и незастраховани загуби, правителствени разходи за помощи и по-високи застрахователни премии – са надхвърлили 18,5 трлн. долара от януари 2000 г., изчисли наскоро Bloomberg Intelligence. Само САЩ отговарят за 7,7 трлн. долара от щетите, или 36% от растежа на брутния вътрешен продукт през този период. Само за 12-те месеца до април свързаните с климата разходи в САЩ възлизат на близо 1 трлн. долара, посочват от BI, което приблизително съответства на банковото финансиране за изкопаеми горива през това време.

Може да поспорите за това, че икономическата дейност си е икономическа дейност, че изграждането на къща е по същество същото като повторното изграждане на къща, че правителствената помощ при бедствия не се различава от всеки друг вид държавни разходи. Но това просто да реагирате на бедствия отново и отново не е начин за растеж на една икономика. Парите, изразходвани за възстановяване на къщи, мостове и пътища, не са пари, изразходвани за висше образование, по-добра инфраструктура или други мерки за повишаване на производителността. Това краде растеж от бъдещето.

Доклад на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ миналата есен изчисли, че планета, по-гореща с 3 градуса по Целзий – сегашната ѝ траектория на движение – ще има брутен вътрешен продукт (БВП), който е по-малък с повече от една трета. Проучване от миналата седмица на Училището за държавни политика към Университета на Мериленд установи, че пълната отмяна на мерките за климата в Закона за намаляване на инфлацията в САЩ, нещо, за което Тръмп и републиканците в Конгреса работят усилено, би намалило с 1,1 трлн. долара само БВП на САЩ през следващото десетилетие. Освен това ще е причина за смъртта на 22 800 души в страната, ще отнеме 160 млрд. долара от доходите на американците и ще увеличи средната сметка за електроенергия на дома да бъде с 206 долара. Тук става дума за извънредно положение.

Но ако се нуждаете от по-непосредствена климатична заплаха за финансовите печалби, за да бъдете убедени, то вече можете да видите такава в нарастващата криза с жилищното застраховане. Всеки нов горски пожар, наводнение, торнадо и ураган разкриват колко недостатъчно застраховани и недостатъчно подготвени са американците за подобни бедствия, излагайки на потенциален риск оценки на жилища за 2 трлн. долара.

Като се има предвид политическата реалност, е разбираемо банките да смекчават реториката за защитата на планетата и собствените си бъдещи печалби. Но това да помагат на изкопаемите горива да се сдобият с още по-голяма тояга, с която да ги налагат, има доста по-малко смисъл.