Банките все още твърдят, че участват в борбата с климатичното изменение. Така ли е наистина?

Излизането на най-големите фирми от Wall Street от известни групи за борба с изменението на климата беше посрещнато с триумфални възгласи от републиканците в САЩ, които обвиняват тези коалиции в опит за бойкот на индустрията за изкопаеми горива. Това обаче може да се окаже куха победа, пише Bloomberg.

Почти винаги всеки кредитор, който наскоро е напуснал Алианса за нулево нетно кредитиране (NZBA), включително JPMorgan Chase & Co, Bank of America, Citigroup и Morgan Stanley, заявява, че напускането на групата не е същото като отказ от целите им за нулево нетно кредитиране (или подпомагане на клиентите им да постигнат такива цели). BlackRock например заяви, че напускането ѝ миналата седмица от инициативата Net Zero Asset Managers „не променя начина, по който разработваме продукти и решения за клиентите или как управляваме техните портфейли“.

Следователно въпросът, който трябва да се зададе, е дали желанието на напускащите фирми да финансират прехода към нисковъглеродни технологии и да насочат бизнеса си към нулево нетно ниво ще намалее, тъй като те вече не са част от групи, които насърчават подобни практики. А може би и дали публичните им твърдения, че ще запазят този курс, имат за цел да успокоят клиентите и широката общественост, които може би не са толкова заинтересовани от запазването на индустрията на изкопаемите горива, колкото надигащата се американска десница.

Адам Матюс, занимаващ се с отговорното инвестиране в Пенсионния борд на Англиканската църква, заявява, че индивидуалният стремеж на финансовите компании към нулево нетно ниво е напълно логичен.

„Имаше голям смисъл в създаването на съюзи за запазване на климата преди няколко години, за да се работи по общи рамки и да се споделят идеи за справяне с климатичните рискове“, казва той. „Но сега има различна политическа реалност и вече сме напреднали в разбирането си за това какво е необходимо за постигане на целите за климата“.

„Епохата на големите съюзи беше свързана с това да се покаже ангажираност към климатичните цели, но сега е време да запретнем ръкави и да се откажем от неясните и високопарни обещания и да започнем да показваме какво означават те за разпределението на капитала и вземането на инвестиционни решения“, посочва Матюс. „Това може да се направи еднакво добре както индивидуално, така и колективно.“

Не всички са толкова оптимистично настроени относно мотивите на финансистите от Wall Street. Критиците виждат в едновременния ход на големите банки и фирми очевиден опит да се спечели благоволението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп.

Градският контрольор на Ню Йорк Брад Ландър заяви, че BlackRock и JPMorgan са се присъединили към своите колеги в „грубо предателство на отговорността“, която носят за справяне с климатичната криза.

„Като бягат от отговорностите си за борба с изменението на климата, тези финансови институции се поддават на авторитарния тон, зададен от бъдещата администрация на Тръмп“, посочи той в изявление.

Все пак Луси Пинсън, ръководител на базираната в Париж организация с нестопанска цел Reclaim Finance, смята, че напускащите екологичните съюзи „никога не са се отличавали с особена сила на действията си в областта на климата“.

„Истинският въпрос е какво ще направи всяка банка, застраховател и инвеститор, ангажирани с нулевата нетна стойност, в политически контекст, в който антиклиматичните партии печелят позиции“, казва тя.

За тези, които са загрижени за темпа на действията в областта на климата във финансовия сектор, Бен Калдекот посочва, че напускането на JPMorgan, BlackRock и други подобни може да е нещо добро. Директорът на Оксфордската група за устойчиво финансиране към Училището по предприемачество и околна среда „Смит“ към Оксфордския университет смята, че съюзите за нулеви емисии така или иначе се нуждаят от пренастройване и че напускането на големи имена може да им даде тласък.

Калдекот заявява, че фокусът на групи като NZBA върху намаляването на емисиите, обвързано с кредитирането и инвестирането, всъщност може да обезкуражи финансистите да предоставят капитал, за да помогнат на компаниите да намалят въглеродните емисии.

Хетал Пател, ръководител на отдела за изследвания в областта на устойчивите инвестиции във Phoenix Group, също вижда, че настъпва кризисен момент за групите за борба с глобалното затопляне. Според него, ако сегашният темп на затопляне се запази (средната температура на Земята надхвърли 1,5 градуса по Целзий на годишна база за първи път през 2024 г.), тогава собствените цели на финансовите компании в областта на климата, които са обвързани с прага от 1,5 С, ще станат несъстоятелни. Въпреки това той признава, че NZBA и другите финансови съюзи са повишили амбициите на сектора по отношение на околната среда.

„Когато има големи имена като американските банки, които се отдръпват, това не изглежда добре“, казва Пател. „Все пак не съм съгласен с онези, които казват, че тези съюзи не са важни, защото те ускориха процеса на привличане към темата и дадоха възможност за обмен на идеи. Без банките да са си поставили цели за намаляване на емисиите, те може би нямаше да се ангажират толкова агресивно с клиентите си по тази тема“, добавя той.

Но тъй като все още се очакват още оттегляния, остава открит въпросът за силата на сегашните по-малки съюзи и за ангажиментите на напускащите фирми за декарбонизация.