Спад на сивата икономика с 1% годишно може да увеличи БВП с 1,9 млрд. лева

При 5% годишен ръст на дигиталните плащания в рамките на пет години България може да намали размера на сивата икономика с 1% годишно. Това би могло да увеличи брутния вътрешен продукт (БВП) с 1,9 млрд. лева годишно и да донесе допълнителни 0,6 млрд. лева данъчни приходи всяка година. Това съобщи Конрад Слусарчик, директор "Комуникации с институции" за Централна и Източна Европа във Visa Europe, като се позова на проучване от международната консултантска компания Kearney по поръчка на Visa България.

Сивата икономика в България съставлява около 34,6% от БВП, което е около 60 млрд. лева, показват данни за 2023 г. от проучването и този процент на неформалната икономика у нас е най-голям сред страните в ЕС.

Сивата икономика у нас е най-силно изразена в секторите хотелиерство и ресторантьорство – 70%, селско и горско стопанство и риболов – 66%, изкуства, забавления и спорт – 58%, строителство – 56%, търговия на едро и дребно – 53%, и производство – 49%, става ясно от проучването. В абсолютни стойности търговията на едро и дребно (14,2 млрд. лв.) и промишленото производство (13,6 млрд. лв.) са секторите с най-голям обем на сивата икономика.

Според данните, използването на електронни разплащания в България е значително под средното за ЕС. Българите извършват 124 дигитални разплащания годишно на човек, докато при чехите те са – 558.

По думите на Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, за да се получим представа колко голяма е сивата икономика, трябва да се наблюдава как е свързана тя с бизнес средата и кои са предпоставките за поведението на икономическите агенти. Според него по-успешно в дългосрочен план в борбата със сивата икономика ще бъде действие, което се опитва да елиминира не само крайната стъпка, а в цялост атакува всички фактори и причини, които пораждат това явление. 

Богданов отчете, че през последните 10–15 години има известно подобрение при разплащанията, свързани с данъчната администрация. Икономистът смята, че тези мерки са в резултат на нейното електронизирана, като се опростява начинът, по който малкият бизнес и физическите лица могат да декларират и да плащат данъци с много по-малки административни разходи.

„За това помагат и някои целенасочени действия в областта на трудовото законодателство", подчерта Богданов. „Трябва за повечето предприемачи да е по-изгодно и по-добре за дългосрочното им бизнес развитие да оперират на светло, вместо да нарушават закона и да крият оборотите си и съответно да не плащат данъци“, коментира той.

Икономистът препоръча да се действа систематично по всички линии, включително опростяване на регулациите, намаляване на най-високите данъчни тежести, насърчаване и улесняване на тези, които са на светло, които плащат безкасово. Само така, по думите му, ще се постигне устойчив дългосрочен ефект.

На същото мнение е и Каталин Крецу, генерален мениджър във Visa Europe за България, Румъния, Словения и Хърватия, който също отбеляза важността на дигиталните разплащания за намаляване на сивата икономика. Той направи сравнение за дела на неформалната икономика и отчете, че тя е с най-висок дял в България – 34,6% от БВП, докато в Хърватия е 32,5%, в Румъния – 32,4%, в Унгария – 27,1%.

Той е категоричен, че страната ни не успява да намали неформалната икономика, но подчерта, че увеличението е по-ниско, отколкото в другите страни от ЦИЕ в периода 2012 – 2023 г. За сравнение в България то е 2,7%, в Хърватия – 3,5%, в Румъния – 3,3%, в Унгария – 4,6%, а намаление с 0,9% има в Полша.

Крецу напомни, че има различни фактори, които допринасят за постоянното увеличение на сивата икономика и обясни, че трябва да има мерки за подкрепа, а не толкова глоби. Той смята, че от значение е финансовото образование и разбирането от по-широк кръг хора, че неформалната икономика, в крайна сметка, не е нещо полезно. „Това не е лесно, защото икономическият натиск е голям, нямайки достатъчно пари, това ни мотивира да се опитваме да не плащаме допълнителни данъци, да плащаме по-малко на нерегистрирани работници“, посочи Крецу.

Красимира Райчева, изпълнителен директор на Visa България, подчерта, че дигиталните разплащания създават здрава основа за по-прозрачен и конкурентен пазар. „Разширяването на електронните разплащания в различни сектори не само ще засили отчетността и прозрачността, но и ще подпомогне по-доброто регулиране и събиране на приходи – два важни аспекта за икономическото развитие“, каза още Райчева.

Според нея България има потенциала да постигне сериозен напредък, следвайки примери като Гърция, която е намалила дела на сивата икономика до 22% от БВП чрез последователни мерки за дигитални разплащания и борба с нерегламентираната заетост на работната сила.

По думите ú четири вида мерки могат да бъдат особено ефективни в контекста на българската икономика и платежни навици на българите. „Въвеждането на задължителна възможност за електронно плащане в публичния и частния сектор би могло да изиграе ключова роля. Наред с това, образователни кампании по финансова грамотност и сигурност на дигиталните разплащания могат да увеличат мотивацията и увереността на потребителите“, коментира Райчева.

По думите ѝ засилването на законовите мерки срещу недекларирана стопанска дейност също е от съществено значение, като Министерството на правосъдието на България трябва да играе важна роля в прилагането на правни и институционални реформи в рамките на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021–2027).