Банките на Wall Street ще съжаляват за отказа си от климатичните цели

В паническото си отстъпление от борбата с климатичното изменение Wall Street краде от собственото си бъдещо богатство в замяна на краткосрочни пари и комфорт, пише Марк Гонглоф за Wall Street.

С масовото си решение да се откажат от амбицията за климата и да приемат изкопаемите горива, които унищожават околната среда, финансовите компании ще затруднят ограничаването на това унищожение и на икономическата и финансовата равносметка, която то ще донесе.

Няколко неотдавнашни проучвания сочат, че ако оставим планетата да се затопли до 3 градуса по Целзий над средните стойности от прединдустриалния период - пътят, по който вървим сега - това може да намали световния брутен вътрешен продукт (БВП) с една трета или повече. Това е повече от 30 трилиона долара - еквивалент на унищожаването на цялата американска икономика. Неконтролираното изменение на климата е „рецепта за постоянна рецесия, което означава непрекъснато свиване на икономиките, фалити на предприятия и значително увеличаване на безработицата“, заяви в неотдавнашна реч изпълнителният секретар на ООН по въпросите на изменението на климата Саймън Стийл. Разбира се, банките винаги ще намерят начини да се хранят. Но когато паят е с 33% по-малък, всички ще останат много по-гладни.

В известен смисъл не можем да виним банките. Още преди президентът Доналд Тръмп да се върне в Белия дом, други републикански политици, финансирани от и изпълняващи поръчките на компаниите за изкопаеми горива, се опитваха да отмъстят на банките за това, че се опитват да помогнат за спасяването на планетата. Главните прокурори на 19 червени щата започнаха разследвания на всеки член на Алианса за нулево нетно кредитиране (NZBA) - глобална коалиция от фирми, които се ангажират да приведат бизнеса си в съответствие с целта за премахване на емисиите на парникови газове до 2050 г. Тексас забрани на няколко банки и мениджъри на парични средства като BlackRock да извършват дейност в щата.

Под този натиск и очевидно без да виждат достатъчно печалба в защитата на зелените политики, банките приеха преизбирането на Тръмп като сигнал да се откажат от нулевите емисии и да отворят отново хранилищата си за замърсителите. Goldman Sachs се оттегли от NZBA през декември, а скоро след това я последваха всички останали големи американски банки, както и няколко в Австралия, Канада и Япония. През февруари Wells Fargo публично се отказа от целта си за нулеви емисии във финансовия си портфейл до 2050 г. Вероятно това няма да е последната такава банка.

Повечето кредитори, включително и тези, които напускат NZBA, все още имат свои собствени планове за преход към чиста енергия и са обещали да продължат да помагат на клиентите, които искат зелено финансиране. Но ако се проследят парите, почти никоя от тях не прави достатъчно.

Според BloombergNEF, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C, финансирането на енергетиката трябва да бъде в полза на зелените проекти спрямо замърсяващите такива в съотношение 4:1. През 2023 г., за която са последните налични данни, съотношението е било едва 0,89:1. Повечето американски и канадски банки, които имат голям дял в бизнеса с изкопаеми горива, изостават значително дори от този плачевен показател. През изминалата година банките са вложили 730 млрд. долара в изкопаеми горива чрез заеми, в сравнение с 690 млрд. долара за енергийния преход, по данни на Bloomberg News. В ядрената зима на администрацията на Тръмп това съотношение несъмнено ще се свие.

Един цитат от доклада на Bloomberg за тази тенденция е особено показателен. „Светът не е напът към нулево нетно потребление до 2050 г. и затова всяка банка или мениджър на активи, на когото се казва да приведе кредитните или инвестиционните си практики в съответствие с този път, се приспособява към един измислен свят“, казва пред Marsh Аникет Шах, ръководител на стратегията за устойчивост и преход в Jefferies Financial. (Jefferies, по стечение на обстоятелствата, е една от банките в Тексас, която е достатъчно лоялна към изкопаемите горива - през 2023 г. тя става най-големият мениджър на общински облигации в щата).

Това е малко като една съпруга да си каже: „Мъжът ми не спазва диетата си, така че мога да му купя още понички“. Освен това магазинът за понички ѝ дава дял от печалбата за всяка дузина. Точно както за мен е възможно да се храня по-здравословно, все още е физически възможно - макар и трудно - светът да постигне нулева нетна стойност и да избегне най-катастрофалното затопляне на планетата. Това не е въпрос на инженерна мисъл, а на политическа воля и финансови средства. Банките са ключов елемент в частта „финансови средства“ и те продължават да избират да финансират петрола, газа и въглищата вместо това.

И отново, банките не са единствените виновници. Ако обществото можеше да се съвземе и да определи цена на въглеродните емисии, която да съответства на разрушенията, които те нанасят на света, тогава тези примамливи сделки с изкопаеми горива щяха да бъдат далеч по-малко изобилни и печеливши за банките. Вместо това световните политически лидери поддържат евтини въглеродни емисии, като по данни на Международния валутен фонд (МВФ) субсидират изкопаемите горива с още 7 трилиона долара годишно. Само премахването на тези субсидии, включително реални данъци върху въглерода, би покрило повече от 5 трилиона долара годишно, които според BloombergNEF ще са ни необходими, за да достигнем нулево нетно потребление до 2050 г.

Докато чакаме това чудо да се случи, светът продължава да става все по-горещ. Скъпите природни бедствия, подхранвани от хаотичния климат, се увеличават, заплашвайки да направят дупка от 2 трилиона долара на жилищния пазар в САЩ и да създадат кошмар за банките. А преходът към по-чиста енергия, с всички финансови възможности, които той носи, има своя собствена икономическа динамика. Тръмп очевидно е щастлив да отстъпи тази плодородна почва на Китай, Европа и други страни. Клиентите на банките може да не са толкова щастливи да го направят.

Наивно е било да се надяваме, че Wall Street доброволно ще спаси света без някакъв финансов стимул. Но избягването на икономическите разрушения, свързани с изменението на климата, и ударът на политическото махало, когато то отново се обърне срещу изкопаемите горива, би трябвало да са достатъчна мотивация. Разплатата може да дойде по-рано, отколкото банките очакват.