Разходите за адаптиране на инфраструктурата към климата може да надхвърлят 20 трлн. долара

Безпрецедентните горещини, силните бури, мегациклоните, катастрофалните наводнения, продължителните суши и неконтролируемите горски пожари се превърнаха в нещо обичайно, като екстремните метеорологични явления се увеличават както по честота, така и по интензивност, до голяма степен благодарение на предизвиканите от човека климатични промени, пише Oilprice.

Глобалните температури продължават да се покачват, като последните години се нареждат сред най-горещите в историята на проучванията. Последиците далеч надхвърлят разрушаването на местните екосистеми и увреждането на физическата инфраструктура, създавайки други нови възможности, тъй като инвестициите се изместват заедно с климата. Топенето на вечната замръзналост, например, направи сондажите в полярните региони по-жизнеспособни, предизвиквайки борба за достъп до важните минерали на Арктика.

Bloomberg Intelligence посочва, че екстремните метеорологични условия ще доведат до глобални разходи за над 20 трлн. долара през следващото десетилетие, като монументалното преразпределение на капитала ще се измести от реактивно възстановяване след бедствия към проактивни инвестиции в устойчивост на инфраструктурата.

Това са инвестиционни възможности, с възвръщаемост за група от 275 компании, които се занимават с екологична адаптация и смекчаване на последиците, включително BWX Technologies, RenaissanceRe Holdings, Woodward и Dycom Industries, изпреварвайки по-широкия пазар с почти 32 процентни пункта през последната година.

Очаква се голяма част от капитала да дойде под формата на мащабни подобрения на електрическите мрежи. Тази инвестиционна теза е подкрепена отчасти от Международната агенция по енергетика (МАЕ), която прогнозира, че глобалните разходи за мрежова инфраструктура ще надхвърлят 600 млрд. долара годишно до 2030 г., а кумулативните разходи ще превишат 25 трлн. долара през следващите 25 години, водени от агресивната интеграция на възобновяема енергия и подобренията на остарелите мрежи, за да се справят с нарастващото търсене на електроенергия от центровете за данни и електрификацията на крайните потребители.

Електрическите мрежи вече се превърнаха в пречка за глобалния преход към чиста енергия, като приблизително 2500 гигавата (ГВт) под формата на проекти в момента са в застой заради невъзможността за свързване към мрежата, което принуждава фирмите за комунални услуги да предприемат дългосрочни подобрения на инфраструктурата.

За да се предотвратят сериозни прекъсвания на електрозахранването по време на екстремни горещини и зимни бури, съвременните енергийни стратегии все повече интегрират автоматизацията, децентрализираните микромрежи и силно изолираните интелигентни сгради. Внедряват се и системи за надзорен контрол и събиране на данни, комбинирани със системи за автоматизирана измервателна инфраструктура, за откриване и изолиране на повреди, пренасочвайки захранването в реално време без човешка намеса.

Индустрията използва и прогнозен анализ с изкуствен интелект и машинно обучение, за да предвижда масивни пикове в отоплението или охлаждането на жилищни сгради, като анализира данни от сензори в реално време, което позволява на комуналните предприятия да оптимизират натоварването и да регулират напрежението динамично. Подобренията на мрежите обхващат и укрепването на подстанциите, което включва модернизиране на трансформатори с материали, устойчиви на високи температури, и повдигане на податливи на наводнения разпределителни устройства, за да се предотвратят прекъсвания при екстремни метеорологични условия.

Децентрализираните микромрежи помагат за понижаване на зависимостта на градските центрове от единични, масивни електроцентрали. Локализираните микромрежи, захранвани от слънчева и вятърна енергия, могат да се изключат по време на повреди в мрежата и да работят автономно.

Умните градове използват технологии, за да направят енергийните системи по-гъвкави и ефективни. Уличните лампи, например, могат автоматично да се затъмняват по време на периоди на голямо търсене на електроенергия, за да намалят натоварването на мрежата и да пестят енергия.

Мрежите за зареждане на електрически превозни средства също се превръщат в част от решението. Чрез технологията „превозно средство към мрежа“ (Vehicle-to-grid - V2G), паркираните електромобили могат временно да отдават част от съхранената електроенергия обратно в мрежата, когато търсенето се увеличи рязко.

Друга ключова характеристика са програмите за управление на търсенето, които помагат за предотвратяване на прекъсвания на електрозахранването по време на периоди на пиково потребление. Интелигентните измервателни уреди и автоматизираните системи за управление могат да намалят несъщественото потребление на енергия в домовете и бизнеса, докато комуналните компании предлагат финансови стимули на клиентите, които се ангажират. Заедно тези технологии помагат на градовете да балансират по-ефективно предлагането и търсенето на електроенергия.

Тъй като екстремните метеорологични условия зачестяват и се задълбочават, застрахователите разчитат в голяма степен на презастрахователите, за да поемат катастрофалните рискове и да управляват платежоспособността си. Традиционните вероятностни модели на риска, които разглеждат стриктно минали данни, не успяват да уловят реалността на безпрецедентните метеорологични модели.

Индустрията бързо внедрява прогнозни климатични модели и геопространствени анализи в реално време, за да определи правилно риска. Презастрахователите все повече интегрират изкуствен интелект, машинно обучение и динамични климатични сценарии в инструментите си.

Разходите около климатичните промени ще дойдат и под формата на увеличено финансиране за предотвратяване на наводнения и подобрени технологии за реагиране при бедствия. Модулните, автоматизирани морски шлюзове и морските стени защитават крайбрежните градски индустриални центрове от опустошителни щормови вълни, докато изкуствените вътрешни задържащи басейни и оптимизираните мрежи от диги абсорбират обемите от внезапни наводнения, като по този начин защитават регионалната инфраструктура и жилищните райони.

Концепциите за „гъбести градове“ дават приоритет на инсталациите за пропускливи настилки и опазването на градските влажни зони, за да се оттичат органично излишните дъждовни води.

В климатично устойчивите селскостопански технологии, децентрализираните, захранвани със слънчева енергия хидропонни и вертикални земеделски центрове изолират производството на храни от враждебни, локализирани метеорологични условия. Автоматизираните капкови системи използват специални сензори за влага, за да доставят точни обеми вода директно до кореновите системи, докато усъвършенстваното биоинженерство осигурява сортове култури, които поддържат високи добиви с минимална консумация на вода.