Светът се отклонява от обещанието си за ограничаване на емисиите от метан

Светът все още изостава значително от глобалните ангажименти за намаляване на метана, показва оценка на Организацията на обединените нации (ООН), която подчертава необходимостта от бърза и агресивна работа за ограничаване на емисиите на този газ.

Изпълнението на обещанието на около 160 държави да намалят емисиите на метан с 30% спрямо нивата от 2020 г. до 2030 г. „технически все още е възможно“, но само с бързи действия, става ясно от доклада, цитиран от Bloomberg.

„Само за четири години постигнахме подобрения, но трябва да продължим да работим за по-бързи и по-дълбоки съкращения на емисиите на метан“, изтъква Джули Дабрусин, министър на околната среда и изменението на климата на Канада.

Оценката предлага отрезвяваща моментна снимка на напредъка след стартирането на Глобалния ангажимент за метана през 2021 г.

Метанът е силен парников газ – с приблизително 80 пъти по- голяма способност за задържане на топлина от въглеродния диоксид през първите 20 години след изпускането си – и ограничаването на неговите емисии се приема като задача от съществено значение за овладяване на покачването на световните температури.

Въпреки че растежът на емисиите на метан се е забавил след представянето на обещанието преди четири години, количествата газ в атмосферата все още се увеличават. Това подхранва разочарованието и новите призиви за глобален договор за метана, който да бъде моделиран по подобие на Монреалския протокол.

Премиерът на Барбадос Миа Мотли призова страните да сключат международен договор за метана, като отправи призиви на Общото събрание на ООН през септември и на срещата на върха на лидерите по-рано този месец преди преговорите в Белем. Еманюел Макрон, президентът на Франция, също одобри „обвързващи цели за метана“, като идеята спечели подкрепа от някои малки островни държави.

И все пак някои природозащитници, фокусирани върху намаляването на емисиите на метан, твърдят, че дългата дипломатическа работа по изграждането на нов правно обвързващ договор би отнела ценно време и внимание от неотложната борба за спиране на тези емисии сега.

„Проблемът с метана е свързан с това да запретнем ръкави и да свършим работата. Това не е лесно, но не ми е ясно дали един договор би го улеснил“, посочва Марк Браунщайн, вицепрезидент на Фонда за защита на околната среда.

Еколозите твърдят, че политиките за ограничаване на емисиите на метан от пневматични контролери, компресори и друго оборудване за добив на петрол вече спомагат за намаляване на емисиите, което би могло да се повтори в световен мащаб със съществуващите технологии.

В американския щат Ню Мексико, контролът на емисиите е намалил отделянето на метан, еквивалентно на 1% от световните емисии на този газ от петролната и газовата промишленост.

Само енергийният сектор би могъл да постигне до 86% намаление на емисиите на метан до 2030 г., изтъква Джонатан Банкс, глобален директор в Специалната група за чист въздух. Но макар да „виждаме как се налагат по-строги регулации за петрола и газа“, все още има „постоянни пропуски в прилагането, мониторинга и финансирането“, добавя той.

Докладът на ООН показва, че светът е достигнал повратна точка. Според анализа, самото спазване на съществуващите обещания би довело до значително намаляване на емисиите на метан, но емисиите ще продължат да се увеличават, ако страните не въведат повече политики за тяхното ограничаване.

Според оценката, ако държавите изпълнят индивидуалните си ангажименти за намаляване на емисиите по Парижкото споразумение и обещанията си по националните планове за действие относно метана, емисиите на газа от човешката дейност биха могли да спаднат с 8% до 2030 г. спрямо нивата от 2020 г.

При по-малко амбициозен сценарий, отразяващ настоящите политики, се очаква емисиите на метан да се увеличат с 5% до края на десетилетието спрямо нивата от 2020 г. Въпреки това, прогнозираният растеж е по-бавен от този в предишни оценки - в сравнение с 9% увеличение, очаквано през 2021 г.

За да се постигне основополагащата цел на глобалния ангажимент за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г., страните ще трябва да приложат максимално технически осъществимите варианти за ограничаване на емисиите от енергийния, селскостопанския сектор и при отпадъците. Това включва прилагане на мерки за управление на водите при отглеждането на ориз, използване на системи за оползотворяване на газа в депата за отпадъци и запушване на изоставени петролни и газови кладенци. 

Въпреки че това би струвало приблизително 127 млрд. долара годишно, ООН изчислява, че тази мярка би предотвратила покачване на глобалните температури с около 0,2 градуса по Целзий, би предотвратило загуби на 19 милиона тона селскостопанска реколта и би донесло други ползи на стойност 330 млрд. долара годишно до 2030 г.