Норвегия притиска ЕС да премахне забраната за нови петролни и газови сондажи в Арктика

Норвегия оказва натиск върху Европейския съюз (ЕС) да премахне мораториума върху нови петролни и газови сондажи в Арктика, където се намират почти две трети от залежите ѝ на течни изкопаеми горива, съобщава Bloomberg.

Норвежки политици и лобисти в областта на околната среда и индустрията все по-често посещават Брюксел, за да окажат влияние върху институциите на ЕС, докато блокът се готви да представи нова политика за Арктика до края на септември.

Норвегия, която не членува в блока, е най-големият износител на петрол и газ в Западна Европа, като производството от норвежкия континентален шелф задоволява приблизително 30% от търсенето на газ в ЕС и Великобритания.

„Норвегия е много активна и умее да изразява мнението си“, заяви специалният пратеник на ЕС за Арктика Клод Верон-Ревил, цитиран от Bloomberg. „Норвегия знае много добре как да се намеси, те са много добре организирани и присъстват на всички етапи“.

От началото на годината 11 министри от Норвегия са посетили Брюксел по дела, вариращи от Арктика до търговия и от енергетика до космос.

Блокадата на Ормузкия проток даде на скандинавската страна нови аргументи да убеди Брюксел да отмени мораториума върху нови сондажи в Арктика, тъй като ЕС става все по-зависим от износа на газ от Норвегия.

Същността на въпроса е климатът и околната среда. Критиците твърдят, че Арктическият регион, който се затопля три до четири пъти по-бързо от средния за света темп, е по-уязвим към подобна дейност и допълнителни сондажи рискуват да забавят прехода към зелена енергия.

Краткосрочната енергийна криза не е основателна причина за отваряне на Арктика за сондажи, изтъкват критиците.

Забраната на ЕС за нови сондажи, въведена през 2021 г., е в съответствие с климатичните задължения на блока, посочва Верон-Ревил, добавяйки, че решението за премахването ѝ в крайна сметка зависи от държавите членки на ЕС.

„Няма климатични аргументи за различно третиране на петрола и газа, добивани на север и на юг от определена линия“, заяви пред Bloomberg норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде. Той заяви, че политиката на Норвегия е да се въздържа от сондиране „в ледената пустош“ поради екологични опасения, но добави, че страната му има значително население и активна петролна дейност в Арктика.

Норвежките сондажни операции в Арктика се извършват в Баренцово море, което е разположено между Норвегия, архипелага Свалбард и Нова земя, Русия. Норвегия също така твърди, че по-топлите води на течението Гълфстрийм правят условията там сравними с тези в по-южните части на шелфа - следствие от изменението на климата, предизвикано до голяма степен от емисиите от човешка дейност.

Въпреки че се очаква производството на петрол и газ в Норвегия да намалее през следващите години, страната наскоро откри 70 нови блока за проучване в Северно море, Норвежко море и Баренцово море. Оценка на Световния фонд за природата показва, че са необходими около 18 години от откриването на петролно и газово находище до началото на производството в Баренцово море.

Инвеститорите обръщат внимание на това. Редица мениджъри на активи се присъединиха към академици и климатични групи, защитаващи мораториума, в отворено писмо до Европейската комисия (ЕК), призовавайки ЕС да „поддържа и засилва“ защитите срещу нова инфраструктура за добив на изкопаеми горива северно от Северния полярен кръг.

Коалицията посочва, че разширените сондажи в Арктика рискуват „необратими щети за околната среда“, излагайки Европа на рискове относно сигурността и рискувайки да се заключи в зависимост от изкопаеми горива отвъд целта за въглеродна неутралност до 2050 г.