Норвегия може би скоро ще позволи на държавния си фонд да инвестира пак в отбранителни компании

Норвегия вероятно скоро ще позволи на държавния си инвестиционен фонд – най-големият в света, с активи под управление за 2,1 трлн. долара, да инвестира във водещи компании от сектора на отбраната от втората половина на 2027 г. след 20-годишно прекъсване.

На 4 ноември 2025 г. парламентът на страната гласува в подкрепа на преразглеждането на етичните насоки на фонда, които са в сила от 2004 г., припомня Ройтерс. Миналия петък Министерството на финансите на Норвегия създаде комисия, която да прегледа етичните насоки на фонда и да направи препоръки до октомври 2026 г. Препоръките ще бъдат гласувани от парламента през юни 2027 г., допълва информационната агенция.

Мярката би позволила на фонда да придобие дялове в 14 отбранителни компании с обща пазарна капитализация от около 1 трлн. долара, в които в момента не може да инвестира съгласно етичните насоки, тъй като те произвеждат компоненти за ядрени оръжия.

Компаниите, които биха могли да станат достъпни за фонда, са Lockheed Martin, Boeing, Airbus, BAE Systems, Safran, Thales, BWX Technologies, Northrop Grumman, Fluor, General Dynamics, Huntington Ingalls Industries, Jacobs Solutions, L3Harris Technologies и L&T.

Акциите на отбранителния сектор стават все по-приемливи дори за инвеститори с ESG профил заради войната на Русия в Украйна и заплахата на американския президент Доналд Тръмп САЩ да се оттеглят от защитата на Европа, ако страните в региона не увеличат разходите за отбрана.

„Свободата е по-важна от ESG“, коментира пред Ройтерс Кнут Кяер, основател и главен изпълнителен директор на фонда между 1998 и 2007 г. „Европа трябва да се защити от агресията на Русия. Защо да не инвестираме в оръжия?“, пита той, като подчертава, че Норвегия така или иначе купува продуктите на същите компании, в които е забранила на фонда да инвестира.

Всякакви промени в етичните насоки на фонда биха могли да накарат други инвеститори, ориентирани към ESG, да последват примера. През 2016 г. например фондът реши, че ще избягва вложения в компании, които получават поне 30% от приходите си от изкопаеми горива.

Правителството изтъква същия мотив като посочения от Кяер за промяната на етичните насоки за инвестициите на държавния фонд – че страната е директен клиент на много от тези отбранителни компании.

„От една страна, ние считаме за етично приемливо да се превеждат големи суми на такива (отбранителни) компании под формата на плащания, докато смятаме за неетично да се получават много по-малки суми като възвръщаемост от същите компании“, заяви пред парламента на 24 октомври финансовият министър Йенс Столтенберг, бивш ръководител на НАТО.

„Норвегия купува изтребители от Lockheed и фрегати от BAE Systems, но преди 20 години се съгласи нейният фонд да не инвестира в тях. Оттогава участието както на компаниите в производството на оръжия, така и ситуацията с политиката за сигурност се промениха. Ядрените оръжия са фундаментални за стратегията за възпиране на НАТО, от който съюз Норвегия е част“, посочват от финансовото министерство на страната.

Правителството на малцинството от Лейбъристката партия би получило подкрепата на достатъчно партии, за да подкрепи промяна в насоките. „Може да не харесваме ядрените оръжия, но те са част от стратегията на НАТО и ние сме член на НАТО. Така че е трудно да се види логиката в това да не можем да инвестираме“, коментира пред Ройтерс Ханс Андреас Лими, парламентарният лидер на втората по големина партия „Прогрес“.

Третата по големина партия, Консерваторите, също подкрепя предложението. Нейният нов лидер – Ине Ериксен Сьорейде, предложи такава промяна по-рано тази година.

Не всички са съгласни, че фонд, чиято цел е да защитава бъдещите поколения норвежци, трябва да инвестира в компании, които помагат за производството на оръжия за масово унищожение, заплашващи оцеляването на човечеството.

„Наистина ли няма голяма разлика между закупуването на оборудване, от което се нуждае страната ни, и инвестирането в ядрени оръжия?“, коментира Кирсти Бергстое, лидер на Социалистическата левица, в парламента на 23 октомври.

Норвегия – страна с население от 5,6 млн. души, не е член на Европейския съюз (ЕС), но е членка на НАТО и граничи с Русия в Арктика. Това означава също, че Норвегия трябва да действа по-внимателно, когато издава етични решения за покупко-продажба на активи от международни компании, защото негативната реакция може да бъде вредна за страната, според анализатори.

Около 52,4% от активите на фонда, или 1 трлн. долара, са инвестирани в американски акции, облигации и имоти. През септември Държавният департамент на САЩ заяви, че е „много обезпокоен“ от решението за продажба на активи от Caterpillar заради използването на машини на компанията от израелските власти в Ивицата Газа и окупирания Западен бряг.