Норвегия подновява натиска над ЕС за сондажи в Арктика заради войната в Близкия изток

Политическите сътресения в Близкия изток дадоха нов тласък на усилията на Норвегия да убеди Европейския съюз (ЕС) да разреши сондажи за нефт и газ в Арктика, предава Франс прес.

Страната вече е най-големият единичен доставчик на природен газ за Европа след руската инвазия в Украйна и се надява да използва настоящата ситуация, за да получи подкрепа от Брюксел за добив в северните региони.

Европейската комисия (ЕК) в момента преразглежда своята арктическа стратегия. От 2021 г. тя предвижда ЕС да работи за международен мораториум върху сондажите за нефт и газ в Арктика.

След като Иран блокира Ормузкия проток, ключов маршрут за доставки на петрол и втечнен природен газ, норвежки политици и представители на бизнеса започнаха активна кампания за отмяна на планираната забрана. „Те използват ситуацията, за да окажат натиск“, коментира Ан Карин Сетер, ръководител на проект в Норвежката климатична фондация – независима организация, която насърчава климатични политики, основани на научни данни.

В навечерието на крайния срок за обществените консултации на Европейската комисия в понеделник Норвегия, макар да не е член на ЕС, се възползва от всяка възможност да изтъкне предимствата на стабилните енергийни доставки от демократична и мирна държава, дори това да означава сондажи в Арктика.

„На фона на войната в Украйна и напрежението около Иран вероятно е още по-лесно да бъдат уплашени европейските политици“, смята Трулс Гуловсен, ръководител на Норвежкото дружество за опазване на природата.

Активно лобиране

„Забелязахме сериозни лобистки усилия от страна на норвежката петролна индустрия“, казва европейски дипломат в Брюксел пред Франс прес. По думите му, компаниите са обезпокоени от възможни ограничения върху добива на нефт и газ. „С други думи – сондирайте, сондирайте, сондирайте“, добавя той.

Норвегия осигурява близо една трета от нуждите на Европа от природен газ, след като войната в Украйна доведе до рязко намаляване на руските доставки. Скандинавската държава разполага само с две газови находища северно от Полярния кръг - Сньовит и Оста Ханстийн, а правителството активно насърчава нови проучвания. През януари кабинетът предложи да бъдат отворени 70 нови блока за търсене на нефт и газ, повече от половината от които се намират в арктическите води на Баренцово море.

Според Норвежката дирекция за офшорни ресурси неоткритите запаси на страната се оценяват на 3,48 млрд. куб. м нефтен и газов еквивалент, като около 60% от тях се намират в Баренцово море.

Норвежкият министър на енергетиката Терие Ослен коментира пред Франс прес, че страната редовно споделя информация с Брюксел, за да могат държавите членки на ЕС да вземат решенията си на възможно най-добра основа. „Фактът, че днес има война в Близкия изток, няма нищо общо с позицията на Норвегия относно петролните дейности на север“, подчертава той.

Ослен отбелязва също, че ЕС и Великобритания купуват „целия нефт и газ“, който Норвегия добива в Баренцово море, и изтъква, че без тези ресурси цените на енергоносителите биха били много по-високи.

Миналата седмица той предупреди, че конфликтът в Близкия изток може да накара ЕС да преосмисли решението си да се откаже напълно от руския нефт и газ – изказване, възприето от някои наблюдатели като форма на натиск.

Норвежката конфедерация на профсъюзите също призовава за разширяване на проучванията в Арктика. Представителката на организацията в Брюксел Нора Хансен подчертава значението на работните места и задържането на населението в северните региони, които, според нея, представляват важна гаранция за сигурност предвид близостта до Русия.

Опасения за сигурността

Дори ако ЕС се откаже от предложения мораториум, ще са нужни десетилетия, преди нови проекти за добив на нефт и газ в Арктика да започнат реално производство, посочва Каролине Андур, ръководител на WWF Норвегия.

Преработената арктическа стратегия на Европейската комисия се очаква през втората половина на годината. Засега Брюксел заявява, че позицията му относно мораториума върху въглеводородните проекти в региона „не се е променила“. Въпреки това се смята, че могат да бъдат направени някои компромиси.

Норвежката консултантска компания Rystad Energy например предлага Баренцово море да бъде изключено от определението на ЕС за Арктика, тъй като водите му остават без лед благодарение на топлото течение Гълфстрийм.

Според Сетер това би било лоша идея по екологични и климатични причини. Международната агенция по енергетика вече посочва, че съществуващите открити или експлоатирани находища на нефт и газ са достатъчни, за да задоволят търсенето, съвместимо с климатичните цели.

Доклад на Норвежката климатична фондация, озаглавен „Баренцово море на карта“, предупреждава и за рискове за сигурността. Близостта до Русия превръща района в потенциална мишена, тъй като Москва се стреми да запази доминиращата си позиция в Арктика.

„Това ни прави особено уязвими. С относително проста саботажна операция срещу газопроводите в района Русия може да нанесе удар не само на Норвегия, но и на Европа“, предупреждава Сетер.

(БГНЕС)