Все повече централни банкери във Фед са отворени за повишаване на лихвите

Мнозинството представители на Федералния резерв са изразили очакване на най-скорошното си заседание, че повишаване на лихвените проценти би било необходимо, ако войната в Иран продължи да задълбочава инфлацията, сочат протоколите, публикувани в сряда и цитирани от CNBC.

Въпреки че Федералната комисия по отворения пазар отново гласува за запазване на основната лихва в диапазона 3,5%-3,75%, на заседанието имаше четири вота „не“, най-големия брой от 1992 г., което показва повишено ниво на разногласия за това накъде трябва да поеме политиката.

Обект на обсъждане бяха последиците от войната в Иран върху цените и как това би се проявило в паричната политика. Официалните представители бяха на различни мнения по въпроса колко ще траят последиците от войната и дали изявлението след заседанието трябва да продължи да отразява склонност към понижаване на лихвите като по-вероятния следващ ход.

Макар че редица участници в заседанието са заявили, че би било уместно лихвите да бъдат понижени, когато е ясно, че инфлацията се забавя до целта на Фед от 2% или когато трудовият пазар отслабне, „мнозинството участници изтъкнаха, че известно затягане на политиката вероятно ще стане уместно, ако инфлацията се задържи упорито над 2%“.

Три от четирите вота „не“ са дошли от регионални председатели, според които централните банкери трябва да оставят отворени възможностите за повишения в условията на ускоряване на инфлацията. Групата е приела основната лихва да остане непроменена, но се е противопоставила на включването на говорене, което намеква за „допълнителни корекции“ на лихвените проценти. Смята се, че тази формулировка е намек, че следващият ход би бил понижение.

В протоколите се отбелязва: „много участници посочиха, че биха предпочели изключване на говорене в изявлението след заседанието, което намеква за склонност към смекчаване що се отнася до вероятната посока на решенията за лихвите на Комисията в бъдеще“.

Но в говоренето на Фед „много“ не означава мнозинство, така че формуриловката остана в изявлението.

Представителите са се съгласили, че конфликтът в Иран би имал „значителни последици“ за Фед в изпълнението на основните му две цели за пълна заетост и стабилни цени, въпреки че са обсъдили колко време ще траят последиците върху инфлацията.

„Голямото мнозинство от участниците отбеляза, че съществува повишен риск инфлацията да се върне към целта на Комисията от 2% по-бавно от предишните очаквания“, се посочва в документа.

Предизвикателството пред Уорш

Заседанието се състоя в интересна обстановка – това беше последният път, в който Джером Пауъл председателстваше Комисията, и се проведе на фона на засилващия се инфлационен натиск, дължащ се основно на войната и на други фактори, които карат представителите да подхождат предпазливо към бъдещето на паричната политика.

Бившият гуверньор Кевин Уорш поема управлението след дълга кампания, в която участваха 11 кандидати. Президентът Доналд Тръмп избра Уорш и заяви недвусмислено, че очаква Фед да понижи лихвите.

Но пазарите считат, че съществува по-голяма вероятност следващото решение на Комисията да бъде повишение до края на 2026 или началото на 2027 г.

Инфлацията се насочваше към целта на Фед от 2% през 2025 г. и началото на тази година, но войната промени динамиката, тъй като нарастващите цени на енергията тласнаха повечето показатели за инфлацията над 3%.

Предизвикателството пред Уорш ще бъде да убеди колегите си, че подобрения в производителността благодарение на изкуствения интелект ще забавят инфлацията и ще противодействат на моментните последици от по-високите цени на енергоносителите.

Един от тези колеги ще бъде самият Пауъл, който избра да остане в Съвета на директорите. Пауъл има още две години от този мандат и заяви през април, че ще остане „за период, който все още не е определен“. Той повтори предишно изявление, че ще остане докато разследването срещу него не приключи наистина. Нито един друг председател на Фед не е оставал в съвета от близо 80 години насам.