Парламентът прие на първо четене промени в Закона за водите, свързани с ПВУ

Парламентът прие на първо четене законопроект за изменение на Закона за водите. Промените подкрепиха 120 депутати от „Прогресивна България“ и ДПС, а 54-ма се въздържаха – от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“, предава БТА.

Разглеждането и приемането на законопроекта е обосновано от изискванията в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за гарантиране на минимални разходи за ползване на системите и потребените ВиК услуги, както и на предпоставки за консолидация при стопанисването и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите. Законопроектът съдържа и предложения за необходимите за постигане на поставените цели изменения и допълнения в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Структурирани са показатели за качество и ефективност на ВиК услугите – единни за цялата страна. Предвижда се въвеждане на диференцирани цени за услуги на битови и небитови потребители и за обекти на социалната инфраструктура с оглед постигане на социална поносимост на цената при запазване на възможността за качествено поддържане, модернизация и развитие на ВиК системите. Също така законопроектът предвижда осъществяване на ВиК услугите в обособени територии от един ВиК оператор.

Георги Чакъров от „Прогресивна България“ (ПБ), един от вносителите на промените, обясни, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се задължава да определя единни условия за ВиК услугите в цялата страна. Добавени са нови показатели за качество и ефективност, които представляват допълнителен инструментариум на комисията, посочи той. Кръгът на битовите потребители се разширява и са добавени детски градини, болници и училища, допълни Чакъров.

Той посочи, че КЕВР се задължава да определя максимален размер на допустимите общи загуби на вода и годишни целеви нива за тяхното намаляване въз основа на методика с цел съхранение на водния ресурс и запазване на социалната поносимост на цената. Правят се промени в критерия, при който е налице социална непоносимост на цената за предлаганите услуги. Предлага се средномесечният доход да бъде заменен с медианен доход, което според него ще доведе до по-голяма социална справедливост, тъй като медианният доход в различните области е между 25% и 30% по-нисък от средния доход, посочи той.

Искра Михайлова (ДПС) коментира, че законопроектът е необходим, но няма да промени общата картина на управление на водния ресурс, на целия процес по доставка на водната услуга и нейното качество.

Според Владислав Горанов (ГЕРБ-СДС) законопроектът не допринася за решаването на проблемите.

Явор Гечев от „Прогресивна България“ обясни, че законопроектът дава възможност за окрупняване, но практиката показва, че някои общини не желаят да се включат във ВиК холдинга. Там, където има малки и ефективни системи, те могат да постигнат по-добри резултати, смята той. По думите му формацията е отворена за диалог по темата за окрупняване.

Димо Дренчев от „Възраждане“ посочи, че почти един милиард лева зависят от спешното приемане на законопроекта. Според него обаче е проблемно, че всеки бизнес се третира като единен потребител на вода, без диференциация според потреблението. По думите му при пазарен принцип единната цена на водата е „нонсенс“.

Константин Проданов от „Прогресивна България“ посочи, че между двете четения ще бъде предложена промяна за диференциране на небитовите потребители на база потребление или друг критерий. По думите му не е било възможно всички проблеми на сектора да бъдат решени с този законопроект, а приоритет са средствата, които не трябва да бъдат загубени.

Богдан Богданов („Продължаваме промяната“) коментира, че целта на промените е да се отговори на очакванията на Европейската комисия, за да бъдат отпуснати блокираните плащания, но съществените проблеми остават.

Джипо Джипов („Демократична България“) каза, че това не е реформа, а счетоводен трик. Стари тръби не се сменят с наредби, а с реални инвестиции, коментира той. Според него са притеснителни новите разпоредби, които позволяват ускорени процедури за изменение на бизнес плановете. По думите му това създава възможност за чести искания за актуализация на цените.

Срокът за предложения между първо и второ четене беше намален на три дни.