Светът не спазва обещанието си за отказ от изкопаемите горива

На срещата на върха по въпросите на климата COP28 в Дубай преди две години страните постигнаха първо по рода си споразумение за преход на икономиките им от изкопаемите горива.

Но нито една от около 60-те страни, които са подали актуализирано климатично обещание оттогава, не са си поставили цели за намаляване на производството на петрол и газ или за отмяна на субсидиите за неефективни изкопаеми горива.

Това е заключението на нов доклад на Програмата за околна среда на ООН, според който температурите в света вероятно скоро ще нараснат до повече от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Това би било нарушение на ключовата цел, очертана в Парижкото споразумение. Това е и поредният знак, че светът постига твърде бавен напредък в намаляването на замърсяването от парникови газове и че все още не е склонен да изкорени причината за проблема – емисиите от изкопаеми горива.

„Трябва да разкритикуваме това“, заяви Тереса Рибера, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия в интервю пред Bloomberg в Сао Пауло. „Ангажирахме се да направим преход от изкопаемите горива и, разбира се, знаехме, че няма да решим този проблем за една-две години, но не можем да забравим този ангажимент“, изтъкна тя.

Докладът на Програмата за околна среда на ООН показва мащаба на предизвикателството пред лидерите само два дни преди те да пристигнат в бразилския град Белем за откриването на срещата на върха COP30 на ООН. Как да се задейства обещанието за отказ от петрол, газ и въглища в момент, когато търсенето на енергия нараства под натиска на американския президент Доналд Тръмп за повишаване на производството, ще бъде основна тема.

Дори Бразилия, която е домакин на срещата на върха, даде одобрение на държавната си енергийна компания Petrobras да напави проучвания за петрол в устието на река Амазонка.

„Близо сме до неизбежното преди да преминем прага от 1,5 градуса по Целзий“, коментира Ан Олхоф, главен консултант по въпросите на климата към Програмата за околна среда на ООН. „Трябва да се върнем на черната дъска“, допълва тя.

Въпреки че ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий до 2100 г. остава „технически възможно“, пътищата за стигане до там сочат, че температурите първо ще преминат прага, после ще бъдат върнати под него чрез по-агресивно намаляване на емисиите и по-нататъшно извличане на излишния въглероден диоксид от въздуха, се посочва в доклада. Всяко допълнително затопляне с 0,1 градуса по Целзий увеличава риска от достигане на критични точки и необратими климатични промени.

Под една трета от страните са подали актуализиран климатичен план в ООН навреме и дори всички обещания да бъдат изпълнени изцяло, температурите все пак ще нараснат с между 2,3 и 2,5 градуса по Целзий, което е подобрение спрямо миналогодишната прогноза за 2,6-2,8 градуса по Целзий.

Голяма част от подобрението се дължи на актуализираните прогнози за политиките и новите климатични обещания, а по-малка част може да се обясни с актуализиране на методологията, съобщава Програмата да околна среда на ООН. Но около 0,1 градуса по Целзий избегнато затопляне ще бъде спряно от решението на Тръмп да изтегли САЩ от Парижкото споразумение.

Дори сценарий на „бързо смекчаване от 2025 г. нататък“ предвижда светът да премине целта от 1,5 градуса по Целзий с 0,3 градуса по Целзий преди да се върне към целта от Париж до 2100 г. Но сегашните прогнози бележат значително подобрение спрямо момента на подписване на Парижкото споразумение преди десет години, когато се очакваше, че температурите ще нараснат с до 3,5 градуса по Целзий.

„Тези прогнози показват възможностите за значително намаляване на затоплянето чрез незабавни действия за смекчаване. Но те също така подчертават неудобната истина, че преминаването на 1,5 градуса по Целзий е все по-близо и че рискът от дори по-високи нива на затопляне нараства бързо“, се казва в доклада.

Смята се, че дали COP30 ще отговори ефективно на голямото разминаване между целта от Париж за 1,5 градуса по Целзий и сегашната прогноза ще бъде един от ключовите барометри за успеха на срещата на върха. Това остава много несигурно, като традиционните противници на климатичните действия, включително Саудитска Арабия, вероятно ще бъдат въодушевени от решението на Тръмп за оттегляне от Парижкото споразумение и от геополитическата обстановка, доминирана от проблеми, различни от климатичните промени, като например търговията.

Под една трета от новите климатични обещания поставят цел за премахване на въглищата, а 62% определят цел за намаляване на употребата на изкопаеми горива в електрическия микс.

Климатичното звено на ООН UNFCCC публикува миналата седмица оценката си за новите климатични обещания на страните, известни като национално определен принос. Тя показа, че макар да се очаква, че емисиите от парникови газове, затоплящи планетата, ще намалеят с около 10% до 2035 г., те остават далеч под нужните 60% според учените.

Задействането само на сегашните политики ще доведе до затопляне до 2,8 градуса по Целзий спрямо 3,1 градуса миналата година, показва докладът на ООН.

„Това е голям слон в стаята – събирането на всички национално определени приноси и оценката на разминаването. Трябва да намерим отговор“, коментира Лоранс Тубиана, ключов архитект на Парижкото споразумение.