Войната и изменението на климата преначертават световните морски пътища

С ускоряването на изменението на климата, което променя някои от най-натоварените транспортни морски маршрути в света, може да се наложи да бъдат създадени нови такива пътища и корабни центрове, за да се подготви светът за бъдещето на глобалната търговия, пише Oilprice.

Други предизвикателства също засягат определени корабни маршрути, което показва необходимостта от разработване на алтернативи. Морският сектор управлява между 80 и 90 на сто от световната търговия, което означава, че всяко прекъсване може значително да засегне глобалните вериги на доставка и да доведе до големи забавяния за широк кръг от сектори и стоки.

През последните години някои от най-големите търговски пътища в света се сблъскаха със сериозни предизвикателства, които доведоха до значителни смущения и направиха необходимостта от алтернативни маршрути все по-очевидна. От ноември 2023 г. насам се увеличиха атаките на хусите срещу кораби в Червено море, докато плаването в Черно море беше нарушено от войната на Русия в Украйна. В същото време търговията в Панамския канал е ограничена поради предизвикани от климатичните промени суши.

Тъй като тези три основни търговски маршрута са изправени пред сериозни предизвикателства, това предполага, че може да е необходима по-голяма диверсификация, за да се подготвим за бъдещата световна търговия.

През 2023 г. около 22% от световния поток на контейнеровози е преминал през Суецкия канал. Тъй като компаниите се опасяват от риска от атаки в Червено море, все повече бизнеси решиха да избягват маршрута, търсейки алтернативни, по-дълги маршрути, като този около Африка.

Суецкият канал е генерирал приблизително 9,4 млрд. долара приходи за Египет през фискалната 2022/23 година, или около 2,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Кризата в Червено море доведе до 40% спад на приходите на Суецкия канал през следващата година.

По отношение на предизвикателствата, свързани с изменението на климата, по-честите случаи на суша в Централна Америка доведоха до понижаване на нивата на водата в Панамския канал, което намали трафика по маршрута през последните години. Панамският канал разчита на няколко шлюза, които черпят вода от близко езеро. По-ниските от средните за региона валежи обаче понижиха нивата на водата през последните години, което означава, че понякога плавателните съдове са принудени да намалят товарите с 40%, за да преминат през канала. Това доведе до закъснения, както и до увеличени въглеродни емисии.

Много компании търсят бързи решения за транспортиране на стоки предвид прекъсванията по основните търговски пътища, като например сухопътен транспорт или използване на алтернативни, по-дълги маршрути. В някои случаи това е довело до увеличаване на въглеродните емисии.

Тъй като контейнеровозите са принудени да пътуват на по-дълги разстояния, за да избегнат определени маршрути, много от тях увеличават скоростта, с която плават, вместо да използват подход на „бавно движение“ за намаляване на емисиите. Само 1% увеличение на скоростта може да увеличи разхода на гориво с до 2,2%.

Въпреки това изменението на климата допринася и за формирането на алтернативни, нови търговски пътища. С топенето на полярния лед и повишаването на морското равнище, виждаме как се отварят нови морски маршрути. Появяват се два нови арктически търговски маршрута: Северният морски път (СМП) и Северозападният проход.

Северозападният морски път, който преминава по руската граница, може да бъде лишен напълно от лед още през 2030 г. Този маршрут би намалил разстоянието при еднопосочно пътуване между Източна Азия и Европа с около 9000 км, което би могло да свие времето за пътуване с до две седмици.

Този маршрут преминава покрай канадската граница. Използването му би могло да намали времето за пътуване от Северна Америка до Беринговия проток.

Достъпът до маршрута обаче остава ограничен, тъй като степента на топене на леда варира в зависимост от сезона и годината, което означава, че той невинаги е надежден. Съществуват и рискове, свързани с преминаването през ледените води в отдалечени региони на света, където липсва ключова инфраструктура.

Китай е една от страните, които проучват новите търговски пътища, тъй като нейните кораби плават по Северния морски път. През септември Китай изпрати контейнеровоза Istanbul Bridge на 18-дневно пътуване от пристанището Нингбо-Джоушан до Феликстоу, Великобритания, използвайки маршрута на северната граница на Русия, за да тества водите и да реши дали би било възможно да се стартира редовна, макар и сезонна, услуга между Азия и Европа по маршрута. Ако бъде успешно, използването на маршрута би могло да помогне за свиване на въглеродните емисии чрез намаляване на разстоянието и времето, необходими за преминаване по новия маршрут.

Някои от най-старите и най-натоварени морски маршрути в света са изправени пред по-големи предизвикателства, от изменението на климата до последиците от конфликтите, което кара корабните оператори да търсят алтернативни търговски връзки.

Търговските прекъсвания през последните години засилиха необходимостта от диверсификация на търговските маршрути, въпреки че все още не е ясно как това може да бъде постигнато устойчиво.