ЕК препоръча България и още четири страни да влязат в процедура по прекомерен дефицит

Европейската комисия препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит, която предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение, съобщи пресцентърът на Комисията.

В същата процедура досега бяха още десет държави от Европейския съюз – Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния. Заради превишаване или очаквано превишение на референтната стойност за дефицита от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г. "и/или" 2026 година с днешните решения към списъка се добавят Германия, Естония, Латвия и Словения.

Припомняме, че решението за предприемане на процедурата се гласува от Съвета на Европейския съюз.

Оценката на ЕК за България

В оценка за нашата страна, в доклад от 142 страници, ЕК отчита, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5% от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително и да остане над 4% до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо, посочват от Комисията.

В ЕК преценяват, че въпреки положителния икономически растеж у нас се увеличават разходите и те водят до дефицити, като не се предприемат компенсаторни мерки за структурно финансиране.

България може да изпита затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на усилия за консолидация, предупреждават от Комисията. От там напомнят, че страната ни се ангажира да има структурен първичен дефицит от 1,8% от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта.

За да се запазят стабилни публичните финанси, България трябва да подобри данъчната система, да води борба със "сивата" икономика, препоръчват от ЕК.

През миналата година дефицитът по консолидирания държавен бюджет на страната ни достигна 3,5% спрямо 3 процента през 2024 г. и въз основа на пролетната прогноза на ЕК от 2026 г. се очаква да се увеличи допълнително до 4,1% от БВП през тази година и 4,3% от БВП догодина.

През последните години България предприе стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните осигуровки, а и увеличи заплатите, което често бе свързано с автоматични индексации и повишение на минималната работна заплата. В резултат на това се очаква разходите да нараснат до 2027 г., отчасти поради доставки на военно оборудване. Застаряването на населението ще има последици за пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, показва оценката на Комисията.

Петте препоръки на ЕК

За тази и следващата година Комисията препоръчва на нашата страна да използва гъвкавостта, предоставяна от националната клауза за изключение за по-високи разходи за отбрана. Страната ни може да увеличи разходите за отбрана, но те трябва да са ефективни.

България трябва да направи така, че всички мерки, предприети за смекчаване на въздействието от поскъпването на енергията, да са временни, насочени към защита на уязвимите домакинства или към задоволяване на нуждите на енергоемките предприятия, като се запазят мерките за пестене на енергия.

Препоръчва се също мерки за справяне със "сивата" икономика и за подобряване на справедливостта на данъчната система. България трябва да повиши събираемостта на данъците, включително чрез подобряване на събирането на просрочени задължения. При подкрепа и спазване на данъчното законодателство трябва да се разшири приходната база, настояват от ЕК.

Според втората препоръка страната ни трябва да проведе реформи, с които да осигури инвестиции по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Трябва да се увеличат и усилията за изпълнение на програмите по политиката на сближаване.

Като трета препоръка от Комисията искат да се подобри работата на публичната администрация, особено на местно равнище, чрез опростяване на законодателството и цифровизиране на работните процеси и услугите. Особено внимание се обръща на мерките за борба с корупцията на високо равнище, като за целта трябва да се укрепи независимостта и ефективността на Висшия съдебен съвет.

Четвъртата препоръка на ЕК изисква допълнително намаляване на въглеродното замърсяване от електроенергийната мрежа и ограничаване на зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива, включително чрез насърчаване на производство на ток от вятър. В Комисията се надяват, че у нас ще се осигури гъвкавост на търсенето и предлагането, ще се модернизира електропреносната мрежа и ще има промяна на корпоративното управление на държавните дружества в енергетиката. Очакванията са свързани и с насърчаване на обновлението на мрежите за централно отопление с постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива.

От ЕК настояват страната ни да се справи с енергийната бедност с помощта на целенасочени мерки. Друго изискване е свързано с мерки за внедряването на чист градски, обществен и железопътен транспорт, включително с ускоряване на инвестициите в развитието на необходимата инфраструктура и свързаността в северната част на страната. България трябва да подобри и управлението на отпадъците.

Петата препоръка на Комисията е свързана с качеството на преподаване у нас. Промяната трябва да настъпи с обучение на учители, повишаване на качеството на образованието в съответствие с пазара на труда. Очакванията от управлението на страната е да осигури свързани услуги за заетост и социални услуги, като направи по-ефективна подкрепата за хората с минимални доходи.

В здравната система трябва да се осигури ефективност и достъпност, включително с преразпределяне на ресурси от болничната към доболничната помощ. От ЕК се надяват, че властта у нас ще успее да осигури намаляване на плащанията от страна на пациентите и да се справи с недостига и неравномерното разпределение на здравните работници в страната.

В пролетния пакет на европейския семестър за 2026 г. Европейската комисия представи пътна карта за напредък на икономическата устойчивост и социалното сближаване в Евросъюза. В пакета се определят насоки за политиките за държавите членки, като се поставя акцент върху укрепването на конкурентоспособността, стратегическата автономност, икономическата и социалната устойчивост, сближаването на ЕС и запазване на фискалната устойчивост.

Цикълът на европейския семестър за 2026 г. осигурява стабилна аналитична рамка за определяне на бъдещите нужди от политики и инвестиции в широк кръг области, включително насочени към намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия. В този контекст, в доклада за България за 2026 г. се анализират икономическите и социалните промени и се оценява степента, в която нашата страна е изпълнила всеобхватния набор от специфични за държавата препоръки, приети от Съвета през 2025 г.