Европа може да стане по-силна, като обедини дълга си

Европейските данъкоплатци губят почти 70 млн. евро всеки ден. Това е цената на факта, че всяка държава емитира собствен държавен дълг, вместо Европейският съюз (ЕС) да се възползва от спестяванията, които би донесъл общ европейски сигурен актив. Това са средства, които биха могли да бъдат насочени към повишаване на конкурентоспособността на континента, пише Карлос Куерпо за Bloomberg.

Европейските политици носят отговорност да използват публичните средства по възможно най-ефективния начин. В момента обаче Европа не успява да го направи, според Куерпо.

За да извлече еврозоната максимална полза от еврото, трябва да промени начина, по който гледа на съвместното финансиране. Обединяването на емисиите държавен дълг вече не е само инструмент за преразпределение или реакция при кризи, а въпрос на общ интерес за всички държави от ЕС – да намалят външните зависимости, като същевременно запазят фискалната дисциплина.

Испания предлага създаването на European Sovereign Facility (ESF) – механизъм, който ще позволи на Европейската комисия да емитира част от държавния дълг на страните членки. Целта е изграждането на общ европейски пазар на облигации с достатъчна ликвидност и мащаб, за да се превърне в глобален „сигурен актив“.

Предложението не предвижда нито едно евро нов дълг, нито трансфери между държавите. То единствено реорганизира начина, по който правителствата и без това ежегодно се финансират чрез дълг.

Благодарение на стабилните си институции и върховенството на закона еврозоната отчете през миналата година почти рекордни чуждестранни портфейлни инвестиции, тъй като инвеститорите търсят алтернативи заради нарастващата глобална несигурност. Без достатъчен мащаб обаче големите капиталови потоци само повишават курса на еврото, без да донесат ползите, характерни за истински международната резервна валута.

Европейските пазари на държавен дълг са малки и фрагментирани. Обемът на облигациите, емитирани от ЕС, е малко над 750 млрд. евро, докато неизплатените американски държавни облигации възлизат на близо 20 трлн. евро.

Нито една европейска държава самостоятелно не разполага с достатъчен мащаб, за да предложи глобален сигурен актив. Заедно обаче четирите най-големи икономики в ЕС могат да създадат пазар, способен да преодолее сегашната фрагментация.

Ако Европейската комисия (ЕК) започне да емитира една трета от всички държавни задължения с настъпващ падеж, както и одобрените бюджетни дефицити на държавите членки, в рамките на пет години може да бъде изграден пазар с размер около 5 трлн. евро. Това би било достатъчно голям и ликвиден пазар, при който инвеститорите ще престанат да изискват премия за ниската ликвидност и а ще са готови да плащат премия за сигурност.

Очакваните годишни икономии от лихвени разходи, ако цената на финансиране се доближи до тази на Германия, могат да достигнат 25 млрд. евро. Това е малко повече от сумата, която Комисията предлага ЕС да изплаща всяка година по дълга от 800 млрд. евро, натрупан заради следпандемичния план за възстановяване.

Общ европейски сигурен актив, който се ползва с доверие по света, би служил и като ориентир за корпоративното финансиране в целия съюз. Това ще намали разходите за компаниите независимо от тяхното местоположение и ще ускори интеграцията на европейските капиталови пазари.

По-евтиното финансиране за публичния и частния сектор е ключово условие за мобилизирането на над 1,2 трлн. евро допълнителни инвестиции годишно, каквито предвижда реформаторската програма на бившия президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги.

По-достъпното финансиране на обществени инвестиции, като енергийни връзки, отбранителни способности и технологичен суверенитет, би имало положителен ефект за всички европейски държави. Независимо къде са изградени, свързаните енергийни мрежи, надеждната система за възпиране или европейски лидер в областта на изкуствения интелект, ще донесат ползи за целия континент.

Вместо да отслабва фискалната дисциплина, испанското предложение я засилва. Достъп до механизма ще имат само държавите, които спазват европейските бюджетни правила. Всяко правителство, което се отклони от поетите ангажименти, ще трябва да финансира това отклонение чрез самостоятелно емитиране на дълг при по-висока цена.

ESF предвижда и механизъм за компенсиране на разходите, който защитава държавите с по-ниска цена на финансиране. Страните, които вече се финансират по-евтино от Европейската комисия, ще продължат да плащат само собствената си доходност, а евентуалните допълнителни разходи ще бъдат разпределени между останалите участници.

В дългосрочен план гарантирането на постоянен поток от европейски облигации може допълнително да понижи доходността по облигациите дори за държавите с най-ниски разходи по заемите. Именно наличието на сигурен актив превръща една надеждна валута в световна резервна валута, държана от централните банки, използвана при определянето на цените на суровините и при международната търговия.

Облигациите, емитирани чрез механизма, ще бъдат гарантирани от бюджета на Европейския съюз, което ще ги направи идентични в очите на инвеститорите със съществуващите европейски облигации – ключово условие за изграждането на дълбок и ликвиден пазар. Те ще бъдат обезпечени и чрез заемите към участващите държави.

Предвидени са механизми за защита, така че при и без това малко вероятни загуби те първо да бъдат покривани чрез плащанията на ЕС към съответната държава, а едва след това – от останалите участници, които ще имат право на вземане срещу страната, неизпълнила задълженията си.

Европа вече доказа, че може да реализира подобни инициативи. Само за няколко седмици беше създадена програмата Security Action for Europe (SAFE) на стойност 150 млрд. евро, чрез която Европейската комисия набира средства от капиталовите пазари и ги предоставя на държавите членки за съвместни отбранителни поръчки.

За разлика от предишни предложения, ESF няма да бъде обвързан с допълнителни публични разходи или фискални трансфери.

След като механизмът предлага справедливо и балансирано споделяне на риска, остава единствено политическата воля за неговото реализиране. Следващият многогодишен бюджет на Европейския съюз, който влиза в сила на 1 януари 2028 г., предоставя отлична възможност за предприемането на тази стъпка.

Обединяването на европейския държавен дълг не е само проява на солидарност, а въпрос на общ икономически интерес. В свят, който става все по-неблагоприятен за досегашния икономически ред и правилата, върху които е изграден европейският просперитет, Европа не може повече да си позволи да плаща цената на собственото си разделение.