Натискът на САЩ да наводнят Балканите с американски газ предизвиква опасения в Брюксел

Натискът от страна на американските енергийни компании за засилване на влиянието им в Западните Балкани подхранва опасенията на Европейския съюз (ЕС), че регионът може да се окаже зависим от американските изкопаеми горива точно в момент, когато се опитва да постигне целите си за чиста енергия, свързани с по-тясното интегриране в блока, пише Politico.

Албания, Косово и Босна и Херцеговина изразиха интерес към закупуването на големи количества втечнен природен газ (LNG) от САЩ или към изграждането на инфраструктура за поддържане на такива доставки. Страните твърдят, че газът е необходим като преходно гориво, докато намаляват вноса от Русия и използването на въглища и преминават към възобновяеми енергийни източници – стъпки, които са от ключово значение за кандидатурите им за членство в ЕС.

Представители на ЕС обаче поставят под съмнение необходимостта от тези проекти предвид факта, че в момента тези страни имат малко или никакво вътрешно търсене на газ, и предупреждават, че наводняването на тези пазари с газ рискува да ги обвърже с дългосрочна зависимост от чуждестранния внос.

Строгите цели на ЕС за нулеви нетни емисии до 2050 г. и изискванията за възобновяема енергия, които новите членове трябва да изпълнят, биха могли да бъдат подкопани от нарастващия внос на газ.

В същото време газовият сектор в САЩ се възползва от бързото отклоняване на ЕС от руския газ и от затегнатите световни пазари, причинени от войната в Иран, за да си осигури поредица от договори за доставки в региона в съответствие с доктрината за „енергийно господство“ на администрацията на Тръмп.

Андраш Хуйбер, който ръководи енергийната дипломация на Европейската комисия в Западните Балкани, заяви на форум във Виена, че тези страни са поели ангажимент за декарбонизация като част от стремежите си към присъединяване към ЕС, така че внасянето на повече газ „би противоречало на тази жизненоважна цел за декарбонизация“.

Той предупреди, че споразуменията биха могли да надхвърлят заместването на руските доставки и вместо това да допринесат за по-нататъшна „карбонизация“ на региона, като добави: „Не бива да доставяме газ на пазари, които нямат газ.“

Той посочи предварителното споразумение между Вашингтон и Босна и Херцеговина за изграждане на газопровод, пренасящ газ от хърватския остров Крък. Проектът предизвика полемика, след като парламентът на Босна прие закон, с който за основен оператор бе определена AAFS – малка фирма, ръководена от сътрудници на президента Тръмп – което подхрани обвиненията в корупция, наред с опасенията относно декарбонизацията.

Според информации представители на ЕС са предупредили, че проектът може да застраши кандидатурата на Босна за членство в ЕС, а Хуйбер заяви, че посланикът на ЕС е повдигнал въпросите в писмен вид, като Комисията планира последващи действия, които обаче не са конкретизирани. Вътрешна кореспонденция на Комисията, с която Politico се е запознала, отразява опасенията относно липсата на прозрачност в договора с AAFS и рисковете от газификацията.

Този ход предизвика тревога и в Energy Community – инициатива, ръководена от ЕС, която подпомага страните кандидатки за членство включително Босна, Албания, Косово, Сърбия, Грузия, Молдова, Черна гора и Северна Македония да приведат правилата си в съответствие с тези на ЕС. Процесът сега се усложнява от засилващото се участие на САЩ.

Директорът ѝ Артур Лорковски заяви, че посланието на ЕС към Босна е, че макар законодателството на ЕС да не налага конкретен доставчик, трябва да се запазят равни регулаторни условия с конкуренция, справедливост и прозрачност за всички, без изключения или привилегирован достъп за която и да е страна.

Нито босненското, нито албанското споразумение са ратифицирани. Босненският междусистемен интерконектор все още се нуждае от одобрение от горната камара, а албанската сделка – предложено 20-годишно споразумение за доставки с Гърция и американската компанията Venture Global – засега остава само меморандум за разбирателство, който очаква проучване за осъществимост.

Косово не е взело окончателно решение, а Сърбия и Северна Македония също се очаква да получават американски втечнен природен газ чрез планиран междусистемен интерконектор с Гърция.

Говорител на Министерството на енергетиката на САЩ не коментира директно опасенията относно прозрачността или зависимостта, като заяви само, че ангажиментът ще насърчи регионалната стабилност, ще понижи цените и ще стимулира търговията, както и ще помогне на Албания и Босна да намалят зависимостта си от руския газ.

Въпреки съпротивата на ЕС балкански официални лица на форума защитиха споразуменията като необходими за зеления преход, тъй като газът може да осигури надеждна базова енергия, докато въглищата се извеждат от употреба и нестабилните възобновяеми енергийни източници подлежат на колебания.

Анонимен албански представител заяви, че водноелектрическите централи, които доминират в енергийния микс на страната, стават все по-ненадеждни поради сушата, което създава търсене на газ като резервен източник – въпреки че в момента той съставлява едва 1,8% от енергийния микс на Албания. Диверсификацията беше описана като жизненоважна, включително за плановете на Албания да изгради регионален газов хъб във Влора.

Говорителка на федералното министерство на енергетиката на Босна заяви, че Южният газов коридор има за цел да сложи край на зависимостта от един-единствен маршрут за доставки, а не да обвърже страната с газа, като го определи като преходно гориво, а не като крайна цел на енергийната политика.

В крайна сметка държавите от Западните Балкани, кандидатстващи за членство в ЕС, се обръщат към алтернативни енергийни източници, които самият ЕС не може или не желае да предостави предвид минималното си вътрешно производство на газ и отказа си да финансира нова газова инфраструктура в региона – дори когато самият ЕС става все по-зависим от американския втечнен природен газ.

Лорковски отбелязва, че по-тясната интеграция в ЕС всъщност би увеличила достъпа до американски газ, тъй като „в Европейския съюз не се добива газ“, като нарече тази динамика същността на „доктрината за стратегическо господство“.

„Не можеш да виниш някого, че отделя време да продава това, което има“, казва той. „Не виждам как ЕС би могъл да осигури газа.“