До тъмно парламентът дискутира Бюджет 2026

До късно вечер в четвъртък продължиха обсъжданията на Закона за държавния бюджет за 2026 г. в пленарна зала, преди окончателното му гласуване в петък. Между първо и второ четене бяха внесени 69 предложения от различните партиини формации. Повечето от тях бяха отхвърлени.

Законопроектът влезе като извънредна точка в дневния ред в четвъртък, като беше решено пленарното заседание да продължи до края на дискусиите, а гласуването да се състои в петък.

В проекта са заложени рекорден дефицит от 5,7% от БВП и поемането на държавен дълг до 10,1 млрд. евро до края на годината, а по време на дискусиите бяха разгледани широк спектър от въпроси, свързани с образование, здравеопазване, земеделие, финансирането на Министерството на външните работи и Министерството на младежта и спорта, културния сектор и археологическите проучвания. 

Основните теми обаче се запазиха от дискусиите в бюджетната комисия в парламента – рекордната капиталова програма, съмненията дали всички разходи са коректно разписани, новият начин на финансиране на общинските проекти, промяната в изчисляването на трудовия стаж за заетите на непълно работно време.

Къде са общинските проекти

Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров заяви, че по време на обсъжданията на бюджета в ресорната комисия са поискали от финансовия министър и вицепремиер Гълъб Донев да предостави конкретен списък с общински проекти и неразплатени разходи, с каквито правителството оправдава лошата фискална ситуация.

„Такъв документ никой не е виждал“, каза Димитров.

По-късно в хода на дискусиите председателят на бюджетната комисия и депутат от „Прогресивна България“ Константин Проданов му отговори, че има концентрирани разходи по ПВУ през юли и август. Според него затова не може да се очаква, че разходите през втората половина на годината ще са със същия темп, като през първата половина на годината.

Мартин Димитров коментира и приемането при второто четене на законопроекта в ресорната комисия на промени, свързани с възможността да бъдат подписвани нови договори по общинската капиталова програма.  

„Като се отваря възможност за подписване на нови споразумения, за какъв лимит става дума“, попита Димитров. 

„Това е абсурдно и ще доведе до още по-голям бюджетен дефицит“, каза още той.

„Приложение 3 може и да е било страхотно като замисъл, но като изпълнение се оказа тотална щета и неслучайно представителите на НСОРБ приветстваха горещо промяната, която ние направихме – да върнем механизма за кандидатстване през МРРБ“, каза Константин Проданов. По думите му с промените между двете четения на законопроекта са прецизирани критериите, така че „никой да не бъде ощетен и да бъде максимално прозрачно“.

Критики към отпадането на общинската програма имаше и от страна на бившия финансов министър от ГЕРБ Теменужка Петкова.

"Карате българските кметове да идват при един определен човек, за да бъдат финансирани проекти, важни за общините, и го въвеждате със закон", коментира тя и допълни, че това не е прозрачност.

„Всичко ще се случва в един кабинет – така пише в закона“, каза тя. Петкова оспори и заявеното осигуряване на 1,1 млрд. евро за общински проекти, като изтъкна, че 400 млн. евро от тях са били осигурени още от кабинета „Желязков“. А още 48 млн. евро са били осигурените средства през Българската банка за развитие (ББР).

Петър Петров от „Възраждане“ обърна внимание на необходимостта да бъдат финансирани пътни ремонти в област Монтана, а съпартиецът му Коста Стоянов се фокусира върху новата методика за определяне на такса смет на принципа „замърсителят плаща“, като отбеляза, че само 16 общини са преминали към нея. Затова той предложи срокът за въвеждането ѝ да бъде отложен до 2028 г.

Хамид Хамид от ДПС поиска да не отпадат автоматичните механизми за определяне на заплатите в сектор сигурност.

Атанас Славов от „Демократична България“ използва подкрепата си към разходите за отбрана, за да критикува външната политика на настоящото правителство, която определи като „противоречива и непоследователна“.

Въпросът с капиталовите разходи

„Защо се залага рекордна капиталова програма за период от 5 месеца, след като е ясно, че няма как да бъде изпълнена“, попита Мирослав Иванов от „Прогресивна България“, според когото има риск средства да се харчат решения на Министерския съвет в края на годината.

Толкова вдигнахте очакванията за Бюджет 2027, че съм почти сигурен, че ще се провалите и с него, защото няма как да покриете високите очаквания към него, каза той.

Бившият финансов министър от ГЕРБ Теменужка Петкова посочи, че заложените в бюджета приходи са със 778 млн. евро по-малко от тези, заложени в бюджета, изготвен под нейно ръководство по време на правителството „Желязков“. Същевременно разходите са с 2,8 млрд. евро повече спрямо заложените в зимния проектобюджет, предизвикал протести.

Петкова коментира и повишените с 1,5 млрд. евро разходи за издръжка и значителните капиталови разходи – с 2,3 млрд. повече спрямо предвидените от правителството на Росен Желязков.

Тя припомни и че с предвидения дефицит от 5,7% от БВП се нарушават Закона за публичните финанси и европейския регламент по отношение на ограничението за дефицит.

Ще създадете прецедент – приемайки този бюджет ще нарушите друг закон, който българските парламент е приел, предупреди Петкова.

Критики към бюджета отправи и лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, който изведе предложи прагът по ДДС да се вдигне на 85 хил. евро, което ще даде „малко повече свобода“ на микробизнеса. Друго от предложенията на ПП е ваучерите за храна да станат 150 евро, а данъчните облекчения за деца да бъдат удвоени – от до 600 лв. на до 600 евро. Всички предложения бяха отхвърлени във вторник от Комисията по бюджет и финанси. 

Василев се възпротиви и на повишаването на тол таксите, което смеси с повишаването на винетките, и повтори тезата си, че в сред капиталовите разходи се губи информация за 1,7 млрд. евро.

Промените в Кодекса на труда

Новият начин за изчисляване на трудовия стаж на заетите на непълно работно време беше сред другите теми във фокуса на дискусията, които бяха коментирани и от представители на ГЕРБ, и от „Продължаваме промяната“. Асен Василев ги определи като „лоша новина и за бизнеса, и за работещите“. Той призова управляващите да отхвърлят това предложение и да го прецизират със следващия Закон за държавния бюджет.  

Стефан Белчев от „Прогресивна България“ посочи, че 20% от всички заети на 4 часа са автомонтьори, 10% са в строителството, а 25% са в ресторантьорския бизнес.

„По официални данни тези три сектора са с най-висок риск да бъдат в сивия сектор“, каза той.

Какво се случи с бордовете на държавните дружества

Оттегленото предложение на „Прогресивна България“ да бъде наложен таван на заплатите на управителите на държавни дружества срещна критиките на опозицията.

Константин Проданов от „Прогресивна България“ обаче обясни, че такова общо ограничение може да засегне ключови предприятия и специалисти. Даде пример с ръководител на РВД, който получава вероятно 15 000 евро, но с това ограничение трябва да ги свали на 4000 евро.

„Не знам и какво ще стане със самолетите“, каза Проданов и посочи, че трябва тази промяна в заплащането да се направи така, че да „не си извадим очите, вместо да изпишем веждите“.

Бившият външен министър и депутат от ГЕРБ-СДС Георг Георгиев се фокусира върху недофинансирането на българската дипломация.

Никога досега България не е била поставяна в толкова сложна външнополитическа ситуация, каза той.

Според Георгиев, ако проследим как се е движила динамиката на финансиране на МВнР, ще видим, че въпреки недостатъчното инвестиране на средства в българската дипломация, тя никога досега не е търпяла такъв регрес.

Николай Денков от „Продължаваме промяната“ и Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС обсъдиха въпроса със средствата за образование, учителски заплати и инвестиционни програми за училищата. Денков отправи критика и към липсата на управленска и законодателна програма на управляващите, въпреки че вече са минали три месеца от избирането им.

„Аз не вярвах, че може да има по-лош бюджет от този, който изкара 250 хил. души на улицата, но той е факт“, каза Венко Сабрутев от ПП, който изложи мерките, които формацията предлага за подпомагане на младите семейства и за ограничаване на рекламата на хазарт.

Въпросът за бюджетния дефицит

Мартин Димитров от „Демократична България“ представи предложените от формацията мерки за свиване на дефицита под 3%, сред които намаляване на разходите за издръжка и капиталови разходи и удвояване на таксите за хазартни оператори. Той сравни финансовото състояние с това при управлението на Жан Виденов.

„Вие изпускате питомното в момента в Бюджет 2027 ще гоните дивото, за да овладявате дефицита“, каза той.

Депутатът от „Прогресивна България“ Константин Проданов цитира обаче данните на Евростат, според които за първото тримесечие в България той достига 7,6% от БВП.  

„Тези стряскащи цифри разобличават и предходните управляващи, които години наред криеха реалните числа“, каза той. Проданов цитира и думи на депутата от ГЕРБ Владислав Горанов от края на миналата година за риск бюджетният дефицит да достигне 8% от БВП, ако не бъдат взети мерки.

 Проданов отговори на критиките на опозицията, че в Бюджет 2026 управляващите подценяват размера на приходите, като коментира и че „не можем да базираме фискалното прогнозиране на базата на очакването, че една война ще продължи или няма да продължи“. Според него войната в Иран може да доведе до по-високи данъчни приходи заради инфлацията, но може да доведе и до негативи за индустрията.

Предпочитаме да сме малко по-консервативни в прогнозата си и да бъдем изненадани приятно, каза той.

„Това е бюджетът, който слага край на илюзиите, излага на показ реалността“, каза Проданов и допълни, че истинските политики на „Прогресивна България“ ще бъдат представени с бюджет 2027.

Депутатът от ДБ Любен Иванов повтори предложението си, отхвърлено от бюджетната комисия – да бъдат закупени три хеликоптера за гасене на пожари, а Йорданка Фандъкова от ГЕРБ се фокусира върху намалените средства за културно наследство и финансиране на археологически проучвания.

Пленарното заседание продължи до тъмно, като предстои народните представители да гласуват в петък окончателно Закона за държавния бюджет.