Външният дълг на България расте с 25% до над 66 млрд. евро в края на май

Брутният външен дълг - частен и държавен, на България към края на май е нараснал с 25,5%, или 13,448 млрд. евро, на годишна база до 66,112 млрд. евро. Така той се равнява на 53,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, което е със 7,7 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

Към 31 май краткосрочните задължения са 18,112 млрд. и за една година се увеличават с повече от 9,183 млрд. евро, или 102,9%.

Дългосрочните задължения са малко над 48 млрд. евро и нарастват с 4,265 млрд. евро (9,8%) спрямо края на май миналата година.

По данни на централната банка брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май е 16,407 млрд. евро и за една година нараства с 835,5 млн. евро (5,4%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг, макар и да се свива – 24,8% към края на май при 29,6% преди година.

Външните задължения на централната банка са 10,971 млрд. евро (8,8% от БВП). Те се увеличават с 9,087 млрд. евро на годишна база и отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната ни към еврозоната от 1 януари.

Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 9,549 млрд. евро и се повишават с близо 1,934 млрд. евро (т.е. ръст от 25,4%) спрямо година по-рано.

Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 14,742 млрд. евро при годишен ръст с 956,8 млн. евро, или 6,9%.

Вътрешнофирменото кредитиране е близо 14,443 млрд. евро в края на май, което е с 635,5 млн. евро (4,6%) повече спрямо година по-рано.