IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Горещите лета в Европа прерастват от сезонна аномалия в повтарящ се риск

Климатичните бедствия са изтрили 0,3% от производството на Европа през 2025 г., а загубите може да нараснат до 0,8% до 2029 г., според доклад

15:13 | 31.07.26 г.
Снимка: Pierre Crom/Getty Images
Снимка: Pierre Crom/Getty Images

Все по-екстремните лета в Европа се превръщат в икономически проблем, тъй като по-честите горещи вълни повишават разходите, нарушават бизнеса и ограничават растежа.

Огромни горски пожари бушуват във Франция и Испания. Обхванати са 300 хил. акра земя (над 1,4 млн. дка – б.ред.), а над 300 хил. души бяха евакуирани. Сцените наподобяват миналогодишните горски пожари в Лос Анджелис, когато пламъците претовариха ресурсите на пожарникарите, предизвикаха масови евакуации и унищожиха хиляди домове, пише CNBC.

Доклад на Световната метеорологична организация отбелязва, че в Европа се „наблюдава увеличен потенциал за горски пожари... с нарастващ брой по-големи пожари и удължен пожарен сезон“. Западна Европа регистрира най-горещия юни тази година, според организацията.

Френският министър на финансите Ролан Лескюр заяви в понеделник, че последните горски пожари са „като гръм“ за местната икономика.

Пожарите са само един аспект от по-широкия икономически натиск върху здравеопазването, охлаждането, транспорта, селското стопанство, застраховането и публичните бюджети, причинен от покачващите се температури.

Икономисти предупреждават, че повтарящите се горещи вълни – в Западна Европа се очаква третата такава за шест седмици, могат да намалят производството заради спада в производителността. Горещите вълни нарушават и веригите на доставки, мога да потиснат туризма и да повишат цените на храните, като така лятото се превръща в повтарящ се макроикономически риск.

„Това е наистина голямо икономическо предизвикателство“, коментира Георг Захман, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, специализиран в енергийните и климатичните политики.

„Наистина трябва да направим всичко възможно... да се уверим, че нашите системи са адаптирани рано, доколкото е възможно, и че скоростта на изменението на климата е забавена максимално, за да не се стигне до ситуация, в която капацитетът ни за абсорбиране на подобни рискове не е превишен“, казва Захман.

Нарастващата интензивност и честота на екстремното време означава, че Европа трябва да се справи с разходи за охлаждане, здравеопазване, инфраструктура за спешни случаи, транспорт и селско стопанство, посочва глобалният ръководител по макроикономическите въпроси в ING Карстен Бжески в доклад през юни.

„Неудобната истина е, че горещите вълни тихо преминаха от „метеорологично събитие“ към „макро променлива“, подчертава Бжески.

Топлинните вълни, сушите и наводненията през лятото на 2025 г. са причинили загуба на около 0,3% от производството на европейската икономика, а щетите могат да нараснат до 0,8% до 2029 г. поради загубена производителност, прекъсвания на веригата на доставки и намалени приходи от туризъм, според съвместен доклад от 2025 г. на Университета в Манхайм и Европейската централна банка.

Очаква се селскостопански стоки като какао, кафе и пшеница да бъдат сред най-засегнатите класове активи от горещата вълна, тъй като по-топлото и по-нестабилно време заплашва добивите на културите и покачва цените на храните.

Междувременно екстремни метеорологични събития като горските пожари вероятно ще повлияят на фискалните бюджети на държавите, коментира още Захман. Местните власти и правителствата плащат за евакуации, пожарогасене и възстановяване на инфраструктурата.

„Само за да дам пример, пожарите през 2025 г. в Калифорния може би са стрували около от 40 до 60 млрд. долара преки разходи, а косвените разходи се оценяват на около 300 млрд. долара“, посочва още Захман.

Според него случайните бедствия причиняват и инфлация, защото цените се покачват значително, както и рисковите премии по застраховките за хората, които искат да възстановят имуществото си и да строят в засегнатите региони в бъдеще.

Застрахователните компании са изплатили 56,3 млрд. долара по загуби от горски пожари през второто десетилетие на XXI век, което е шест пъти повече в сравнение с 8,7 млрд. долара, платени през първото десетилетие, подчертава се в доклад на Allianz Commercial, публикуван през юни. Най-засегнатите сектори включват комунални услуги и енергетика, недвижими имоти, строителство, селско стопанство и транспорт.

Бжески от ING коментира пред CNBC, че „горчиво-сладкото последствие“ от горските пожари във Франция и Испания е, че те вероятно ще доведат и до положителна икономическа активност, след като започне възстановяването, подобно на други природни бедствия.

Стефан Доер, професор по наука за горските пожари в университета в Суонзи, коментира пред CNBC, че изменението на климата и лошото управление на ландшафта играят „основна роля“ за горските пожари.

По думите му, изоставените от десетилетия земеделски земи и оформени от човека ландшафти из Южна Европа са покрити вече от гъста, леснозапалима растителност, която е по-уязвима от горски пожари по време на екстремни горещини и суша.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 15:13 | 31.07.26 г.
Най-четени новини
Още от Екология и ESG виж още

Коментари

Финанси виж още