Изкуственият интелект, войните и климатът тласкат света отново към ядрената енергия

Глобалните енергийни пазари са смутени, тъй като енергийните кризи продължават да се трупат една след друга. Растящото търсене на енергия от компании за изкуствен интелект, войната в Иран, геополитическата нестабилност и климатичният натиск създават мащабна криза за световния енергиен сектор и по-лошото е, че тя едва сега започва, пише Oilprice.

За да се решат множество припокриващи се кризи, ще ни трябват множество припокриващи се решения. Следователно едно решение за повишаване на енергийната сигурност, което обхваща всички горепосочени фактори, набира популярност в световен мащаб, тъй като несигурността на прекомерната зависимост от ограничените вериги на доставка на енергия става опасно очевидна.

Въпреки че изкопаемите горива продължават да осигуряват лъвския пай от световния енергиен микс, алтернативните енергийни източници, особено тези, които са по-трудни за блокиране или ембарго, бързо набират популярност.

Един от най-големите бенефициенти на този подход към енергийния растеж, съчетаващ гореспоменатите аспекти, е секторът на ядрената енергетика, който в момента претърпява световен ренесанс.

Макар ядрената енергия да загуби популярност в голяма част от света след бедствията с АЕЦ „Чернобил“ и АЕЦ „Фукушима“, тя се завръща благодарение на неоспоримите предимства, които предлага като нулев въглероден отпечатък, денонощен енергиен източник с добре установени вериги на доставка и висока ефективност.

„Тъй като енергийната сигурност сега е сред най-важните политически приоритети, наред с ангажиментите, свързани с климата, ядрената енергия изглежда е в позиция да играе централна роля в световния електроенергиен пейзаж до средата на века“, посочва Foreign Policy Journal.

САЩ и Канада обявиха отделни планове за изграждане на по десет нови ядрени реактора, което отбелязва огромно ускорение на развитието на ядрената енергетика в Северна Америка. В понеделник министърът на енергетиката на Канада Тим Ходжсън представи план за „нов граждански ядрен ренесанс“, който служи като централен елемент на по-голям план за удвояване на капацитета на националната електрическа мрежа до 2050 г., за да се отговори на прогнозирания растеж на търсенето.

„Ако целта ни е да удвоим мрежата си и да изградим нисковъглеродна икономика за по-малко от 25 години, няма надежден план да постигнем това без ядрената енергия и чистата, надеждна базова мощност, която тя осигурява“, посочва Ходжсън на пресконференция в Онтарио. „Няма надежден план Канада да се превърне в енергийна суперсила, ако решим да не надграждаме върху едно от най-силните енергийни предимства, които имаме“, продължава той.

Само ден по-късно администрацията на американския президент Доналд Тръмп обяви, че планира да насочи милиарди долари федерални заеми за стартиране на изграждането на атомни електроцентрали в САЩ, като част от желанието на Тръмп да „създаде трайно американско господство на световния пазар на ядрена енергия“.

Новият план на Министерството на енергетиката, който New York Times описва като „сложен и необичаен“, ще разчита на комуналните дружества да предоставят стотици милиони долари собствени средства, за да получат достъп до федералните заеми.

Тези два плана са предназначени да обърнат дългогодишната инерция на западните пазари на ядрена енергия. През последните десет години САЩ построиха само една нова атомна електроцентрала и тя се сблъска със закъснение от години и милиарди долари допълнителни разходи над първоначалния бюджет. През същия период Китай добави впечатляващите 34 гигавата нов ядрен капацитет. В резултат на това Китай е на път да изпревари САЩ (и Франция) и да се превърне в най-големия производител на ядрена енергия в света през следващите десет години.

Новите планове на САЩ и Канада бледнеят в сравнение с амбициозните ядрени цели на Китай, очертани в най-новия петгодишен план на страната, но те бележат голяма промяна в енергийната стратегия на двете сили и потенциален напредък към ребалансиране на световния ядрен сектор.