Може ли срив на пазара, свързан с AI, да си съперничи с тези през 2000 г. или 2008 г.?

Акциите на производителите на чипове поевтиняват рязко напоследък, а опасенията за балон около изкуствения интелект (AI) се засилват. Напълно логично е да се запитаме колко сериозна може да стане волатилността на фондовите пазари, пише финансовият журналист Джейми Макгийвър за Ройтерс.

В същото време този въпрос може да изглежда странен, тъй като Wall Street все още демонстрира забележителна устойчивост. Индексите Dow Jones и S&P 500 са съответно само с 1% и 2% под историческите си върхове, а индексът на компаниите с малка капитализация Russell 2000 е нараснал с 20% от началото на годината, посочва Макгийвър.

Около технологичните акции обаче, които движеха възхода на борсите през последните години, се завихря буря. Nasdaq се доближава до корекция от 10%, а макар индексът Philadelphia Semiconductor Index все още да отчита ръст от 55% от началото на годината, наскоро той технически навлезе в мечи пазар.

Мнозина неизбежно правят паралел със срива на дотком компаниите преди четвърт век, когато Nasdaq загуби 75% от стойността си и му бяха необходими 15 години, за да се възстанови.

Най-притеснителното в този исторически пример е, че сривът беше толкова дълбок, въпреки че причината за еуфорията - интернет, действително промени света. Ако пренесем този урок към днешния ден, това означава, че един инвеститор може да се окаже напълно прав за дългосрочния потенциал на изкуствения интелект и въпреки това да загуби голяма част от вложенията си.

Само че 2000 г. бледнее в сравнение с глобалната финансова криза от 2008 г. Някои от най-крайните коментатори във финансовите социални мрежи вече твърдят, че неизбежният според тях срив на AI сектора може да се окаже съпоставим или дори по-тежък от кредитната криза.

Те посочват натрупването на дълг и ливъридж днес, особено схемите, при които компании по веригата на стойността на AI взаимно финансират дейността си, известни като „кръгово финансиране“ (circular financing). Според тях това напомня на сложните финансови продукти с висок ливъридж, свързани с американския пазар на високорискови ипотечни кредити в средата на първото десетилетие на XXI век.

Може ли AI да повлече пазарите и икономиката?

Както сривът на жилищния пазар в САЩ доведе до световната кредитна криза и впоследствие до Голямата рецесия, така и песимистите твърдят, че взаимозависимостите при инвестициите за изграждането на AI инфраструктура за трилиони долари са толкова силни, че ако един от основните стълбове се срине, цялата конструкция ще се разпадне. Според тях това ще повлече надолу пазарите и икономиката.

Този аргумент отчасти се основава на високата концентрация на индексите в компании, свързани с AI, полупроводници и технологии. Например делът на производителите на чипове в индекса S&P 500 вече е рекордните 19% – повече от два пъти над нивото през 2000 г.

Склонността към спекулации сякаш се насърчава и от най-високо ниво. „Смятам, че като индустрия имаме способността да се удвояваме всяка година“, коментира главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуан пред Bloomberg миналата седмица. Доколко реалистичен и устойчив обаче е годишен ръст от 100%, пита Макгийвър.

Ако това не е достатъчно, предупреждения идват и от други места. Ливъриджът расте стремглаво, цената за застраховане срещу евентуален фалит на някои от компаниите с мегаголяма капитализация достига рекордни нива, а пазарът на частно кредитиране, оценяван на около 3 трлн. долара, представлява непрозрачна система, силно уязвима при повишаване на доходността по облигациите. Всичко това очертава тревожна картина.

Възможно ли е сътресенията в отделни сегменти на Wall Street да са само върхът на айсберга?

Кратката памет на пазарите

Колкото и тревожни да изглеждат тези фактори, сравненията както с 2000 г., така и с 2008 г. изглеждат пресилени.

На първо място, настоящата оценка на Nasdaq, както и на много от големите технологични компании, не е особено раздута, особено в сравнение с абсурдните нива по време на дотком балона. Очакваното съотношение цена/печалба за следващите 12 месеца е около 30, докато през март 2000 г. достигаше 70. Освен това много от компаниите, които днес са под натиск, са утвърдени и силно печеливши предприятия. Те са много далеч от нерентабилните интернет стартъпи, които стояха зад бума преди 25 години.

Що се отнася до твърденията, че евентуален срив на AI може да се сравнява с глобалната финансова криза, възможно е някои хора просто да са забравили колко опасна беше ситуацията тогава. Не е преувеличено да се каже, че през 2008 г. световната финансова система беше на ръба на колапса. Само за седем месеца S&P 500 и Nasdaq загубиха около половината от стойността си, преди да достигнат дъно в началото на март 2009 г., когато S&P 500 затвори на емблематичното ниво от 666 пункта на 6 март. Между 2007 и 2009 г. американската икономика се сви с 5% от върха до най-ниската си точка – най-тежката рецесия след Втората световна война.

Само безпрецедентната намеса на правителството и централната банка предотврати потъването на страната в депресия с катастрофални мащаби. Ако рецесията през 2020 г., предизвикана от пандемията, беше по-скоро контролирана експлозия вследствие на съзнателното затваряне на икономиките, то през 2008 г. светът беше изправен пред нещо, което много повече приличаше на потенциална ядрена експлозия.

Подобен сценарий едва ли ще се повтори

На първо място, глобалната финансова криза започна от жилищния пазар -сектор, който формира около 16% от БВП на САЩ. Жилищният сектор има ключова роля в американската икономика не само чрез покупко-продажбите на имоти, но и чрез строителството и свързаните с него индустрии. Освен това той оказва силно влияние върху потребителските разходи, тъй като недвижимите имоти представляват най-ценнияt актив за повечето домакинства и са основен източник на т.нар. „ефект на богатството“. Накратко, жилищният пазар засяга практически всички.

Дали нов спад от 25% при акциите на производителите на чипове, или понижение от 50% на пазара на частно кредитиране биха имали също толкова катастрофални последици за икономиката и финансовите пазари? Почти сигурно е, че не, смята Макгийвър.

Накрая, кризата от 2008 г. промени из основи самата финансова система. По-строгите регулации, по-високите капиталови изисквания и засиленият надзор, въведени след нея, правят вероятността банковата система на САЩ да изпадне в пълна парализа, както тогава, изключително малка.

Това не означава, че днес не съществуват реални рискове, свързани с концентрацията на пазара, прекалено високите очаквания за доходност и ирационалната еуфория. Такива рискове определено има. Ако обаче сегашният пазар действително представлява AI балон, който в даден момент се спука, почти сигурно възстановяването няма да отнеме 15 години и няма да доведе до свиване на икономиката с 5%. Не всеки мечи пазар се превръща във финансова криза.