IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Брюксел подготвя нов предпазен механизъм за следващ банков срив

ЕК се опитва да определи кой да осигурява средствата, когато спасен кредитор трябва да възвърне доверието на пазара

07:30 | 17.06.26 г. 1
Снимка: unsplash.com
Снимка: unsplash.com

Представители на Европейския съюз (ЕС) готвят механизъм как да бъде спасен кредитор след банкова криза, три години след като швейцарските власти се опитаха да предотвратят фалита на Credit Suisse, пише Politico.

Това е проблем, който ЕС все още не е решил почти две десетилетия след финансовата криза от 2008 г., въпреки че тогава бяха въведени регулаторни мерки, които би трябвало да гарантират, че акционерите и кредиторите поемат загубите от фалираща банка.

Все още обаче има пропуски, което излага публичните финанси на риска гигантските банки да бъдат подкрепени, когато настъпи следващата криза – кошмарен сценарий за правителствата с ограничени финансови средства, които се опитват да се възстановят от поредица кризи. Блокът вече е изправен пред годишни разходи за 1 трлн. евро, за да модернизира икономиките си и да укрепи отбраната си, като същевременно се бори с растящите цени на горивата и стагнацията на растежа.

Последното, от което ЕС се нуждае сега, е фалитът на банка с размерите на Deutsche Bank, UniCredit или BNP Paribas.

Вместо да чака следващия финансов колапс, Европейската комисия (ЕК) е започнала да работи по план, показва поверителен документ, с който Politico се е запознала. Целта е да се реши проблемът в понеделник сутринта, когато след уикенд спасена банка се оказва платежоспособна на хартия, но все пак остава без пари, ако вложителите избягат и инвеститорите откажат да отпускат заеми.

„Липсата на адекватен европейски механизъм води до трайни пропуски в рамката за управление на кризи, които подкопават доверието и авторитета“, се посочва в документа от 16 страници от 1 юни. „Тази несигурност също така създава рискове за националните бюджети, икономиката на ЕС и финансирането на приоритетите на Съюза.“

Случаят с Credit Suisse е навременно предупреждение за това колко огромна сума е необходима, за да се поддържа жизнена голяма спасена банка, след като доверието изчезне. Кризата през 2023 г. настъпи веднага след фалита на Silicon Valley Bank, който разкри колко бързо спестителите могат да изтеглят депозитите си с едно кликване.

Швейцарските власти съставиха спасителен пакет на стойност около 260 млрд. франка – приблизително една трета от размера на швейцарския БВП по това време – в рамките на един трескав 48-часов уикенд, за да запазят Credit Suisse работеща, докато конкурентът ѝ UBS успее да погълне затруднената банка. Берн беше дори готов да заложи публични средства, за да предотврати сриването ѝ, което би разтърсило цялата глобална финансова система.

ЕС не може да копира швейцарския сценарий, защото няма единна хазна, която да се намеси. Брюксел също така е изготвил стотици страници с правила, за да предотврати данъкоплатците да поемат сметката.

Тези правила изискват от банките да изготвят индивидуални планове за действие при извънредни ситуации и за преодоляване на такива ситуации (т.нар. living wills) и да създадат буфери за поемане на загуби, които властите могат да използват за стабилизиране на изпадащ в затруднение кредитор през уикенда – процес, известен като „преструктуриране“. Единният съвет за преструктуриране (ЕСП), който се занимава с фалиращи банки, дори контролира финансирана от сектора предпазна мрежа на стойност 81 млрд. евро, която може да подкрепи преструктурирана банка, ако нейният буфер за спасяване отвътре не е достатъчен. Нищо от това няма значение, ако спасената банка не може да намери необходимите парични средства, за да продължи дейността си в понеделник сутринта.

Европейската централна банка, от друга страна, не може просто да печата пари, за да поема загуби, които принадлежат на правителство или фалираща банка.

В опит да реши различните проблеми, Комисията търси „предложения на ниво персонал“ за документа си от ЕЦБ, ЕСП и спасителния фонд на еврозоната, известен като Европейски механизъм за стабилност (ЕМС).

Преговорите все още са на технически етап, посочват трима представители на ЕС, запознати с документа, което означава, че е малко вероятно темата да стигне до министрите на финансите тази година.

Но заместник-министрите на финансите вече са обсъдили темата, известна сред специалистите като „ликвидност при преструктуриране“, и тя е един от приоритетите на текущото председателство на САЩ в Г-20. Очаква се те да се върнат към темата през есента, след като ЕК разкрие своята политическа позиция относно това как европейските банки да станат по-конкурентоспособни на световната сцена, казват тримата представители.

„Каскада“ от отговорности

Комисията предвижда механизъм, наподобяващ „каскада“ от отговорности, при която, за начало, ЕЦБ предоставя спасителна линия на изпадналия в затруднение кредитор. Като обезпечение банката емитира специална облигация, гарантирана от Единния механизъм за преструктуриране.

Ако затруднената банка фалира, оставяйки облигациите без стойност, ЕСП ще използва своята спасителна мрежа от 81 млрд. евро, за да плати на ЕЦБ. Ако са необходими повече средства, ЕСП може да вземе заем от сектора или, ако това не е възможно, да се обърне към ЕМС – при условие че Италия в крайна сметка ратифицира новия договор за спасителния фонд, което би му позволило да служи като подкрепа за спасителната мрежа на ЕСП.

Ако и това не е достатъчно, отговорността ще падне върху правителството, което стои зад спасяването на банката. Правителството може да потърси кредитна линия от ЕМС, ако му липсват пари в брой. След като средствата от ЕЦБ бъдат обратно изплатени, банковият сектор поема сметката, като в дългосрочен план се предпазват данъкоплатците.

Комисията, ЕЦБ, ЕСП и ЕМС са отказали да коментират изтеклия документ.

Говорител на иЕК обаче добави: „Не е тайна, че службите на Комисията разглеждат ликвидността при преструктуриране в контекста на нашата работа по Доклада за конкурентоспособността на банковия сектор, който се очаква да бъде публикуван през юли. Това е дългогодишна и важна дискусия – като част от нашите усилия да гарантираме напълно функциониращ банков съюз.“

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:32 | 17.06.26 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Банки и застрахователи виж още

Коментари

1
rate up comment 0 rate down comment 1
Пишман Investor
преди 31 минути
..........ПАЗАРНА ИКОНОМИКА, "вика".........
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още