Браншови организации: Регистърът за веригата на доставки може да повиши цените

Четиринайсет браншови организации от хранително-вкусовата промишленост изразяват сериозни опасения във връзка с проекта на Наредба за условията и реда за водене, поддържане и ползване на електронния централен регистър за проследимост по веригата на доставки и подлежащата на вписване в регистъра информация, публикуван за обществено обсъждане на 19 август 2026 г., съобщават от Българската стопанска камара (БСК). Те настояват за преработването на проекта и преразглеждане на цялостната концепция за регистъра, който в настоящия си вариант създава непропорционална административна тежест и рискове за търговската тайна. Освен това според тях може да доведе до повишаване на цените, нарушаване на веригите на доставки и ограничаване на избора на потребителите.

Проектът предвижда подаване на значителен обем информация за всяка партида и реализация на определени хранителни продукти – включително данни за продукти, количества, цени, доставчици, получатели, логистика, както и множество придружаващи документи. Това би създало значителни допълнителни разходи и административна натовареност, особено за малките и средните предприятия и земеделските производители, отчитат от браншовите организации.

При обхвата от 23 продукта, включени в настоящия проект, приблизителният брой засегнати оператори надхвърля 10 000, като преобладават малки и средни стопанства и предприятия, се посочва в становището. Браншът предупреждава, че прилагането на изискванията в този вид може да доведе до преустановяване на дейност, оскъпяване на продукцията и негативни последици за първичното производство и продоволствената сигурност.

Организациите се обявяват и срещу изискването да бъдат предоставяни електронно и документите, придружаващи продукта, защото проследимостта по агрохранителната верига вече е регламентирана от европейското и националното законодателство, а операторите са длъжни да съхраняват необходимите документи и да осигуряват проследимост на принципа „един напред – един назад“. Същевременно според браншовите организации събирането на огромния обем информация няма да гарантира постигането на целите на регистъра, защото значителна част от продуктите преминават през преработка или се реализират чрез оператори, които не попадат в обхвата на наредбата.

Проблем са и кратките и неясни срокове за подаване на информацията, като текстовете съдържат и неясноти, които могат да направят изпълнението на предвиденото в наредбата невъзможно.

Организациите в сектора възразяват и срещу широкия кръг от институции и длъжностни лица, които биха получили достъп до натрупаната в регистъра чувствителна информация за цени, количества, доставчици и логистични връзки. Това създава риск за търговската и професионалната тайна, конкурентната среда и сигурността на търговския оборот, смятат от бранша.

Според организациите достъпът до тези данни трябва да е стриктно ограничен, да се прилагат правилата и стандартите за работа с чувствителна информация, приети от КЗК, както и да бъдат предвидени строги санкции при нарушаване на търговските и производствените тайни. Те настояват и за преразглеждане на предвидения срок за съхранение на данните от минимум 20 години, който определят като необосновано дълъг.

Вместо това организациите в бранша предлагат КЗК да използва вече наличната информация в други държавни регистри, когато е необходимо, включително чрез работещ механизъм за достъп до данните на НАП. Предлага се и този регистър да се използва за продукти, за които КЗК има основателни съмнения за картел или не може да събере данните по друг начин.

Становището е изпратено до заместник министър-председателя и министър на икономиката, инвестициите и индустрията, министъра на земеделието и храните, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията.