Розопроизводството у нас ще бъде включено в преговорите за Общата селскостопанска политика на ЕС след 2027 г.

България защити своите приоритети за осигуряване на подкрепа за розопроизводството и за продължаване на преходната национална помощ след 2027 г., което гарантира, че няма да има рязък спад в нивата на субсидиите за фермерите. Това съобщи на сайта си земеделското министерство. Това се случи на заседанието на Съвета на министрите по земеделие и рибарство в Люксембург, където беше постигнато съгласие по мандат за преговори с Европейския парламент относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г.

Припомняме, че производството на розов цвят в България се увеличава с 31% през 2026 г. спрямо предходната година. Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви по време на заседание на Консултативния съвет по маслодайна роза през септември, че „розите са най-големият приоритет в момента“, затова поставя темата за подпомагането в този сектор в Съвета на министрите на земеделието в Брюксел“, заяви министър Абровски.

Земеделският министър убеди министрите на земеделието на другите държави членки и ирландското председателство, че предвид сериозните предизвикателства, пред които са изправени розопроизводителите през последните години, като намаляване на площите, ниски изкупни цени, високи производствени разходи и недостиг на работна ръка, трябва да бъде осигурено подпомагане за отглеждането на тази емблематична за България култура.

Позицията на Пламен Абровски е в защита на националната позиция за запазване на прилагането на преходната национална помощ и след 2027 г., за да се избегне рязкото намаляване на подпомагането в чувствителни земеделски сектори.

Той настоява да се осигурят справедливи плащания по Общата селскостопанска политика и да се постигане окончателно пълна външна конвергенция в нивата на плащанията между държавите членки.

Във връзка с продължаващите преговори за Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. Абровски иска намаляване и ограничаване на дегресивното плащане на площ, като то остане доброволно за държавите членки, при достатъчна гъвкавост в съответствие с техните селскостопански структури и национални специфики.

„Считаме, че трябва да се запази възможността за приспадане на разходите за труд, свързани със селскостопанската дейност на бенефициентите, преди прилагането на намаленията и таваните на плащанията“, коментира земеделският министър.

По думите му е важно да се гарантира и стабилно финансиране на политиката за развитие на селските райони, включително на LEADER и на интервенциите за знания и иновации, в рамките на Националния и регионалния план за партньорство.

Абровски отбелязва, че са необходими преходни мерки, които да гарантират непрекъснатост на подпомагането за земеделските стопани.

Сред повдигнатите въпроси на заседанието на земеделските министри е как държавите членки и Европейската комисия могат да работят за по-добро оползотворяване на разрастващата се мрежа от търговски споразумения на ЕС, така че да се създадат нови възможности за износ за агрохранителния сектор.

Пламен Абровски смята, че за България особено важни са мерките, свързани с по-добра информираност и административна подкрепа за малките фирми. Според него е добре да има финансиране за създаването на експортни кооперативи, които да обединяват продукцията на множество местни фермери под обща марка за по-лесен достъп до международните пазари.

„За преодоляване на нетарифните бариери е важно Европейската комисия да настоява пред търговските партньори да третират целия Европейски съюз като единен субект с обща и еднакво сигурна система за безопасност на храните“, заяви той.