„Малката война“ на Тръмп с Иран току-що стана много по-голяма

Непредвидена част от План Б на американския президент Доналд Тръмп за победа над Иран, свързана с икономическо задушаване, е, че колкото по-успешна става политиката, толкова по-голям риск са склонни да поемат хората, които управляват Ислямската република, за да се борят с нея. Съдейки по този показател, американската блокада и санкции работят, но те също така повишават залозите отвъд това, което САЩ са готови да платят, пише Bloomberg.

Това повдига въпроса колко дълъг и разрушителен ще бъде сблъсъкът с Иран, след като Тръмп заяви, че очаква войната да продължи до междинните избори през ноември. В този момент американският държавен глава смяташе, че конфликтът ще приключи бързо, защото иранците вече няма да имат изборите като лост, което предполага, че тогава ще бъдат готови да сключат сделка. Това е оптимистично.

Според материал на Wall Street Journal от 9 септември някои от най-високопоставените съветници на Тръмп са му казали, че конфликтът може да надживее президентството му. Вероятно са прави и може дори да са го предупредили, че има вероятност този конфликт да се разшири. Неговата „малка война“, насочена към смяна на режима в Иран, бързо се превръща в борба за определяне на бъдещето на по-широкия Близък изток и ролята на САЩ в него.

Всъщност всички се чудят какви са факторите, които ще решат този въпрос. Не е ясно например колко ракети или ПВО системи все още имат иранците, нито какъв капацитет имат за изграждането на нови такива или с какво количество биха могли да се сдобият. Не можем да бъдем сигурни какво ще се случи на енергийните пазари, какъв политически натиск ще бъде оказан върху Тръмп или какви вътрешни вълнения биха могли да се разгърнат в Иран.

Въпреки това е ясно, че Ислямският революционен гвардейски корпус на Иран е способен да ескалира конфликта по начини, които досега е избягвал, знаейки за способността на американците да причинят разрушителните за цивилизацията щети, с които Тръмп заплашва. Това е нещо, което дори Корпусът би се опитал да избягва да провокира колкото е възможно по-дълго - но моментът за промяна може би е настъпил.

Една такава провокация би била унищожаването на американски военен кораб - унижение за Тръмп, което би могло да отнеме животите на стотици американски военнослужещи и да гарантира сурово отмъщение. Иран най-накрая поема този риск, изстрелвайки балистични ракети по няколко американски военни кораба от 4 септември насам. Въпреки че не успява да порази нито един, САЩ отговориха, удряйки пет ирански петролни танкера.

Друго оръжие, което дълго време висеше над огнището на конфликта, е потенциалът Техеран да накара своите съюзници, йеменските хути, да блокират пролива Баб ел-Мандеб. Този воден път контролира трафика около Червено море, където Саудитска Арабия пренасочи около 5 млн. барела суров петрол на ден - петрол, който обикновено би напуснал Персийския залив през Ормузкия проток.

Прекъсването на този алтернативен маршрут би усилило ефектите от блокадата на Иран в Ормузкия проток и би могло да окаже значително влияние върху световните търговски разходи и инфлацията.

Хутите вече са свалили това оръжие от стената. Миналата седмица те изстреляха множество ракети по Саудитска Арабия, ранявайки над 70 души, а сухопътните сили на групировката превзеха пристанищния град Моха, както и няколко близки острова.

(Продължава на следващата страница)