„Малката война“ на Тръмп с Иран току-що стана много по-голяма

Това може да се окаже огромна победа както за хутите, така и за Техеран, предоставяйки им потенциал за разполагане на ракетни установки и бързи лодки на хутите на по-малко от 70 км от теснините на Баб ел-Мандеб.

Тези териториални придобивки, ако бъдат консолидирани, биха могли да се окажат достатъчни, за да дадат на хутите онзи устойчив контрол над пролива, който иранците сега търсят при Ормуз. Заедно тези придобивки биха осигурили на две шиитски, ислямистки и антизападни сили контрол над основните петролни маршрути.

Лидерът на Саудитска Арабия, принц Мохамед бин Салман, се е обадил два пъти на Тръмп миналата седмица, молейки го да нареди американски въздушни удари по позициите на хутите. Отговорът е бил „не“ - Тръмп разбираемо не желае да открие втори фронт във войната. Но за това е твърде късно. Контролът на хутите над Баб ел-Мандеб би обединил двата фронта в един, а превземането на Моха прави това постижимо.

През уикенда дронове, изстреляни от Ирак – вероятно от подкрепяна от Иран милиция – удариха тръбопровода „Изток-Запад“, който транспортира саудитски петрол до Червено море, принуждавайки Рияд да го затвори временно.

Тръмп вероятно не осъзнава какъв повратен момент може да бъде това. Саудитска Арабия ще има избор: или да се бори с хутите – което би изисквало участието на САЩ или друга военна сила – или да сключи сделка с тях. Последното вероятно ще изисква и подобряване на отношенията с Иран и ще означава значителни промени в баланса на силите в Персийския залив и на Арабския полуостров.

Ядрената програма на Иран остава важна част от тази по-широка борба, дори и да е била изместена от по-неотложните проблеми около Ормуз. И тук има потенциал за ескалация.

Анализ на сателитни изображения от 9 септември от Центъра за сигурност и международни изследвания установява, че тази година е имало „ясен скок“ в строителството около планината Пикакс - ядреното съоръжение, което иранците строят близо до завода за обогатяване на уран в Натанз, като налице е по-голяма активност около обекта, отколкото когато и да било в миналото.

Нищо от изброеното до момента не предполага краткотрайна война или готовност от страна на Иран за компромис. Напротив, говорителят на Ислямския революционен гвардейски корпус бригаден генерал Хосейн Мохеби миналата седмица повтори исканията на Иран за мир и заяви, че страната ще разшири зоната си на атака върху „неразрешено“ корабоплаване през Ормузкия проток.

Всичко това беше немислимо преди САЩ и Израел да започнат война срещу Иран в търсене на промяна на режима. Но примерът на Иран в Ормуз дава на хутите нова посока в усилията им да осигурят приходи и влияние. Иранският режим също така има нова посока, виждайки възможност да постигне своята най-важна стратегическа цел - да сложи край на господството и военното присъствие на САЩ в Близкия изток.

Тръмп е прав да иска да избегне поредната вечна война – този път в Йемен – но след като започна такава в Иран, той може би все още не осъзнава колко значим може да се окаже отказът му да помогне на Саудитска Арабия.