Депутатите отново създават Комисия за противодействие на корупцията

Да бъде създадена петчленна Комисия за противодействие на корупцията (КПК), реши парламентът с приетия на първо четене законопроект на Министерския съвет за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Един от членовете на КПК ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, и един ще се избира от Висшия адвокатски съвет. 

"За" текстовете бяха 153 народни представители - от "Прогресивна България" (ПБ), ГЕРБ-СДС, "Демократична България" и "Продължаваме промяната". Против бяха 13 депутати - от ДПС, нямаше въздържали се, а "Възраждане" не участваха в гласуването. Пленарната зала реши срокът за предложения между двете четения да бъде съкратен от седем на четири дни, предава БТА.

Със законопроекта се предлага мандатът на антикорупционната комисия да бъде пет години, без право на преизбиране, като председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание и ще внася годишен доклад за дейността си.

Законопроектът е в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и на препоръките на Европейската комисия с оглед цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по плана, се посочва в доклада на временната правна комисия. До момента, поради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа, Европейската комисия е спряла изплащането на общо 258 228 948 евро, е записано в него. 

Предлага се КПК да работи за превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информация, разработване и предлагане на антикорупционни мерки, разкриване и разследване на т. нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и други престъпни състави. Предвижда се също антикорупционният орган да проверява декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, както и да установява конфликт на интереси.

Органите на комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество. Разследването ще се осъществява от инспектори при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

КПК ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство, гласуваха депутатите. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на комисията.

Със законопроекта се предвиждат и настъпилите последици след конституирането на комисията и преминаването на антикорупционните функции от Сметната палата в нея.

На 28 януари тази година предишният парламент прие окончателно на второ четене законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата, с който се закрива Комисията за противодействие на корупцията и функциите ѝ се прехвърлят на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР и на Сметната палата.