Станислав Попдончев: Начинът за определяне на данък „свръхпечалба“ е проинфлационен

Въвеждането на данък „свръхпечалба“ е с цел събиране на приходи в бюджета еднократно и не е добър сигнал не само за инвеститорите от чужбина, но и за местните инвеститори, защото предприятията, които са най-регулирани, в най-голяма степен работят на светло, плащат данъци и осигуровки на пълни размери, изведнъж биват подложени на извънредно облагане два месеца преди началото на годината. Това каза пред БНТ заместник-председателят на БСК Станислав Попдончев. Според него и начинът, по който се предлага да се определя, е проинфлационен. 

„Това, което предлага правителството, е да се изчислява по една формула, която обхваща печалбите за 6 години назад – до 2020 г., осреднява ги, увеличава ги с 20% и казва: всичко над това е извънредна печалба, тя не е свръхпечалба. Това би трябвало да се облага с 33%. Първо, ако формулата я дръпнем за 8 или за 10 години назад, всички предприятия в България ще са на свръхпечалба“, каза Дончев. Той отбеляза, че добрата практика при анонсирането на нови данъци е те да важат за една година след това, т.е. не за 2027 г., а за 2028 г.

Попдончев вижда проблем в механизма за изчисляване на свръхпечалбата и наличието на контролен индикатор. По думите му той действа проинфлационно, защото казва на предприятията, че ако оптимизират печалбата си, ще бъдат обложени не с данък свръхпечалба, а с данък върху оборота за 2027 г., който е по-неблагоприятен от свръхпечалбата.

„Предприятията, обхванати от този режим, ще бъдат едва ли не стимулирани да увеличат маржа на печалбата си, което може да означава и повишаване на цените на стоките и услугите“, каза той.

„Целта е събиране на извънреден приход в бюджета, но ако направим аналогия със семейния бюджет, ако имаме проблем, не отиваме да оберем съседа, а или си съкращаваме разходите, или взимаме заем отнякъде“, отбеляза още Попдончев.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров обаче това не е така. Той посочи, че става дума за регламент на Европейския съюз от 2022 г., а секторите, за които става дума, имат необичайно висока печалба. По думите на Димитров налагането на данък свръхпечалба с общо влияние върху фиска от 800 млн. евро няма как да нагрее икономиката, а ще я охлади.

„Ще ги обезкуражим да има подобни високи такси в банките и цени в другите области, защото няма да има смисъл от толкова висока печалба, очаквайки някой да им я вземе“, каза Димитров.

Попдончев подчерта, че повишаването на цените няма да дойде от данък свръхпечалба, а от механизма, който правителството предлага. Засегнатите предприятия ще предпочетат да бъдат обложени с данък свръхпечалба при по-висок марж, каза той.

Заместник-председателят на БСК коментира, че в никоя държава членка не е прилаган данък свръхпечалба с референтен период от 6 години, а регламентът за този данък е бил създаден приоритетно за енергийния сектор.

Колко трябва да бъде минималната заплата

„КНСБ никога не е приела за 2027 г. да не действа старият механизъм, който дава 690 евро минимална работна заплата, защото договаряйки през август, вече бяхме пропуснали всички срокове, които новият механизъм предвижда“, каза Пламен Димитров. Той посочи, че няма съгласие за предложената от правителството сума от 660 евро.  

„Това, което се прави в момента е на ръба на добрия тон“, каза той.

Димитров уточни, че е постигнато съгласие по параметрите на новия механизъм, но за следващата година е трябвало да се приложи стария, защото при разговорите за минималната заплата е спазено само правилото за определяне на диапазон.

Попдончев посочи, че сумата от 660 евро е в горната граница на диапазона, но потвърди, че не са изпълнени всички предвидени от механизма стъпки.

„Трябва да отчитаме възможностите на бюджета, но ние не знаем какви са, доколкото още не сме видели проект на бюджет за 2027 г.“, каза той.

Двамата коментираха и административната реформа, планирана от правителството, като посочиха, че тя се случва без участието на работодатели и синдикати.  

„От гледна точка на бизнеса това е важно, тъй като се казва, че тази административна реформа ще намалява административната тежест за предприятията, пък никой не кани предприятията да се разбере какво трябва да се намалява“, каза Попдончев. Той допълни, че за административната реформа се чуват много неща, но не сме видели анализ или ясна пътна карта какво ще се прави.