Цената на петрола леко спада на фона на засилващата се дипломация с Иран*

Цената на петрола леко се понижава във вторник на фона на надеждите, че дипломацията може да предотврати ескалация на напрежението между САЩ и Иран, предава Bloomberg.

Фючърсите върху сорта Брент поевтиняват с 0,4% до 115,76 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 0,1% до 101,64 долара за барел.

Високопоставени представители на Саудитска Арабия, Пакистан и Турция пътуваха до Техеран за разговори в понеделник, като участниците се договориха да проведат допълнителни преговори, съобщи информационната агенция IRIB.

Междувременно руският президент Владимир Путин трябва да се срещне във вторник с иранския си колега Масуд Пезешкиан, както и с емира на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, в рамките на енергийна среща на върха в Москва. Русия е ключов съюзник на Техеран по време на продължаващия от месеци конфликт.

Рисковете обаче остават значителни, въпреки че потоците от суров петрол са се възстановили до нива, близки до тези отпреди войната, а транспортните разходи остават високи. В Ливан „Хизбула“ се подготвя за нови сблъсъци, след като е получила средства от Иран, съобщи Ройтерс. Водена от Саудитска Арабия коалиция заяви, че е унищожила четири дрона, насочени към южната част на кралството, както и три балистични ракети, изстреляни от подкрепяните от Иран бунтовници хути и насочени към източната част на страната.

„Пазарът балансира мечите сигнали, свързани с възстановяването на петролните потоци от Близкия изток, и съобщенията, че дипломатическите канали с Иран остават отворени“, коментира Саул Кавоник, старши енергиен анализатор в MST Marquee. По думите му цените могат да се променят значително и в двете посоки в зависимост от това дали конфликтът ще се изостри.

Брентът е поскъпнал с почти 90% от началото на годината, след като войната на САЩ и Израел в Иран наруши енергийните потоци и въвлече подкрепяните от Иран хути в Йемен в конфликта, включително чрез атаки срещу Саудитска Арабия. Инвеститорите се подготвят за наситен период с потенциални фактори, способни да раздвижат пазарите: изборите в Израел във вторник, решението на Федералния резерв за лихвите в сряда и междинните избори в САЩ на 3 ноември.

В предизборната кампания в Израел премиерът Бенямин Нетаняху обещава да свали режима в Техеран, като се ползва с подкрепата на президента на САЩ Доналд Тръмп. Неговият съперник, лидерът на опозицията Гади Айзенкот, заявява, че ядрената програма на Иран трябва да бъде спряна, но добавя, че смяната на режима „не е постижима цел“.

Междинните избори в САЩ представляват още един потенциален повратен момент, тъй като Тръмп намекна, че ударите срещу Иран могат да бъдат подновени след вота. През уикенда президентът заяви пред Fox News, че „времето за вземане на решение наближава“.

Засега американските сили блокират иранските пристанища, за да прекъснат доставките на суров петрол от Ислямската република, като същевременно подпомагат преминаването на танкери през Ормузкия проток, превозващи петрол от други производители в Персийския залив. По време на преговорите в понеделник Иран е уведомил Саудитска Арабия, Турция и Пакистан, че е готов на компромис по предложение за отваряне на морския маршрут в замяна на отмяна на американските ограничения в рамките на седем дни.

Фед ще обяви решението си за паричната политика в сряда, след като миналия месец повиши лихвените проценти за първи път от 2023 г. насам в опит да овладее все още прекалено ускорената инфлация. В навечерието на решението представители на паричния орган дадоха сигнали, че не бързат с ново увеличение на разходите по заемите въпреки поскъпването на енергоносителите, включително дизеловото гориво.

*Данните са актуални към 9:00 ч. българско време.