Възходът на корпоративните автократи

Тази смесица – акции от два класа, подчинени директори и подбор на юрисдикции – създаде нов тип корпорация: публичен капитал, комбиниран с частен контрол. Много от най-могъщите компании в света вече не са класически публични дружества, в които акционерите избират съвет, който може да замени ръководството. Вместо това те са нещо ново: средства, чрез които изпълнителните директори визионери могат да набират пари, без да губят контрол, и възможности за обществеността да залага на имиджа на „велики“ хора.

Скорошно академично проучване установи, че делът на американските технологични IPO-та с акции от два класа се е увеличил на 50% през 2022 г. от 15% през 2012 г. И инерцията все още набира скорост. Акционерите на Grab Holdings Ltd. наскоро гласуваха за удвояване на правото на глас на акциите от клас B, давайки на съоснователя Антъни Тан цели 74,5% от правото на глас. Cloudflare Inc. получи одобрение да замени акциите си от два класа с акции от три класа. Мъск въведе структура на двойно гласуване в SpaceX, за да компенсира грешката си с Tesla: той контролира около 90% от акциите от клас B, които носят по 10 гласа всяка, което му дава повече от 80% от правото на глас и задължава акционерите да се откажат от правото на съдебен процес с жури или колективен иск. Акциите от клас B също така имат единственото право да отстранят Мъск като председател и главен изпълнителен директор, което означава, че той не може да бъде отстранен без собственото си съгласие.

И какво от това? Критиците на капитализма отдавна се оплакват, че компаниите са заслепени от необходимостта да генерират краткосрочни резултати, за да задоволят фондовия пазар. Alphabet и подобните ѝ са измислили начин за набиране на публични средства, като същевременно запазват свободата да правят дългосрочни инвестиции в рискови, но потенциално трансформиращи света технологии. Инвеститорите, които не искат да жертват корпоративния контрол, разполагат с много конвенционално управлявани опции. Подобни корпоративни иновации би трябвало да бъдат приветствани, а не критикувани – особено ако те движат, както е при изкуствения интелект, голяма технологична революция, нали?

Въпреки това има причини за безпокойство: тези нови корпоративни форми експлоатират правните защити на акционерния капитализъм, като същевременно заобикалят неговата дисциплина. Доброто корпоративно управление е застраховка срещу лошо или недобросъвестно управление. Както всяка застраховка, то има смисъл само когато нещата се объркат. Не е достатъчно просто да кажем, че някои от тези авторитарни изпълнителни директори се справят добре; трябва да помислим какво се случва, ако някой от тях „излезе от релси“. Хенри Форд почти унищожи това, което някога беше най-голямата автомобилна компания в света, защото отказа да ограничи контрола си или да слуша критиците. Както Uber Technologies Inc., така и Zenefits откриха, че е по-трудно да бъде отстранен един бъркаш изпълнителен директор заради структура с два класа акции. Мъск дори си е осигурил контрол над SpaceX отвъд гроба, като е позволил акциите с право на глас да бъдат прехвърлени на неговите наследници.

Цената на лошото управление не се поема само от компаниите и техните инвеститори. Ограничената отговорност включва сделка между обществото и корпорацията: ние се съгласяваме да поемем сметката за корпоративния фалит в замяна на правото да инвестираме и да упражняваме влияние върху управлението. Това дава на обществото, чрез институции като фондовия пазар и Комисията по ценни книжа и борси (SEC), а не само на активните инвеститори, правото да изисква корпоративни правила.

Най-голямото безпокойство е концентрацията на власт в ръцете на малцина. А тясната връзка между Доналд Тръмп и любимите му изпълнителни директори означава, че държавата може да достигне дълбоко в частния сектор и обратно. Казано по-просто – взаимосвързана публично-частна олигархия управлява с все по-малко ограничения.

Такава схема би била достатъчно притеснителна и в обикновени времена. Но тя се случва в момента, когато АІ преобразява света. Такава фундаментална промяна изисква внимателен надзор от различни групи по интереси, ако иска да служи на общото благо. Но благодарение на комбинация от политическа и корпоративна революция, вместо това тя се управлява от малка шепа хора, които не са отговорни пред никого освен пред себе си.