Европа търси нов път към растежа чрез технологии, конкурентоспособност и разширяване

На този фон Даниел Палотай, заместник-управител на Унгарската централна банка, посочи, че новото правителство на страната има много силни амбиции да приеме еврото.

„До 2030 г. трябва да се изпълнят всички критерии и скоро след това Унгария да се присъедини към еврозоната. Пътят до 2030 г. обаче е много важен. Трябва да се свърши много работа и централната банка е готова да окаже нужното съдействие“, изтъкна той.

По неговите думи пазарът реагира положително на процеса и гледа към приемането на еврото с надежда.

Даниел Палотай. Снимка: Bloomberg

„Наблюдаваме позитивна вълна на възприемане на еврото и тя ни помага. Хърватия трябваше да убеди гражданите, че еврото ще е добро за тях, но ситуацията при нас е различна. Голяма част от хората вече са убедени, че е така“, каза Даниел Палотай.

„Наш основен приоритет остава въвеждането на еврото и партньорството с Европейската централна банка (ЕЦБ) е ключово, но ще продължим да поддържаме близки отношения и извън това“, добави той.

Разширяването на ЕС

По думите на Анка Драгу, гуверньор на Молдовската централна банка, страната е кандидат за членство в ЕС с големи амбиции.

„Отворихме 24 от общо 33 преговорни глави, напредваме добре и очакваме доклада за разширяването от страна на Брюксел. Надяваме се там да бъде отразен този сериозен напредък, който реализираме“, посочи тя.

„Молдова може да даде на блока история на устойчивост и издръжливост на фона на възможността си да гарантира мир и стабилност в един неспокоен регион. Ние сме на границата на войната. И въпреки че не членуваме в ЕС и НАТО, успяхме да докажем, че можем да дадем стабилност на региона в политически смисъл. А в икономически смисъл Молдова е пример как се прави трансформация на една икономика. Ситуацията коренно се промени през последните 15 години и вече 70% от търговията ни се осъществява с държави от ЕС. Успяхме да увеличим и развитието на високите технологии, като приносът на ИТ сектора към брутния вътрешен продукт (БВП) вече възлиза на 1/3“, добави Драгу.

„В началото на века видяхме, че миграцията е важен въпрос за страната ни и неслучайно във всички европейски държави можете да намерите талантливи молдовци. Напоследък обаче виждаме повече инвестиции от тези хора на местна почва, както и желание на младите кадри да се върнат в родината си. В централната банка провеждаме стажове два пъти годишно и много младежи, които учат в страни от ЕС, казват, че искат да се върнат“, подчерта тя.

По думите ѝ младежката диаспора в чужбина е силно проевропейски ориентирана.

„Не се тревожа за това как се развиват нещата, но трябва да бъдем внимателни и по-фокусирани в бъдеще. Трябва да останем заедно и да не губим инерцията на разширяването на демокрациите“, коментира Драгу.

Попитана как вижда развитието на войните в Иран и Украйна, тя отговори: „Надяваме се на най-доброто, но се готвим за най-лошото. През 2027 г. енергийният натиск ще се запази. Надяваме се той да отслабне и да има мир, но трябва да сме нащрек и да работим спрямо базовия сценарий, който не включва пълно постигане на мир и пълно успокояване на енергийния пазар“.

„Аз съм оптимист за способността на икономиките да се адаптират. Молдова, която беше напълно зависима от руски газ, вече диша по-спокойно. За кратко време увеличихме дела на възобновяемите енергийни източници от 0 до 20-30%. Въпреки това енергийният пазар остава основен фокус за нас и региона“, каза Анка Драгу.

Бъдещата политика на ЕЦБ

Мартин Кохер, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ, не прогнозира накъде ще се насочат лихвените проценти в бъдеще на фона на несигурността, породена от войните в Иран и Украйна.

„Ситуацията е сложна, борим се с шок по веригите на доставки. Инфлационният риск е налице и всичко зависи от това как ще се развие геополитическата ситуация“, заяви той.

„Ние следваме внимателен подход и не обявяваме предварително нищо, защото и ние не можем да бъдем сигурни какво ще се случи през следващите няколко седмици. Трябва да се постараем инфлацията да не доведе до вторични ефекти и да не остане устойчива. Ще направим всичко възможно по въпроса“, добави австрийският гуверньор.

„Базисното икономическо развитие в Европа е на добро ниво. Голямата несигурност в глобален мащаб обаче може да разруши позитивната тенденция“, предупреди той.