Жилищните разходи са представлявали свръхбреме за 444 хил. българи през 2025 г.

444 хил. души в България са живели през 2025 г. в домакинства, за които жилищните разходи представляват свръхбреме, съобщава Euronews. Това означава, че 6,9% от българите са живели в такива домакинства миналата година. Проблемът е по-изострен сред хората, застрашени от бедност, за 27% от които жилищните разходи са били свръхбреме.

Цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 69% между 2015 г. и второто тримесечие на 2026 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. В някои страни членки цените са се повишили над два пъти. Наемите и разходите за енергия също са продължили да се увеличават.

„Европа е изправена пред криза, която се дължи на нарастващите цени на жилищата и на жилищните разходи“, заяви Европейският съвет.

Жилищната криза подлага на особен натиск хората, които харчат над 40% от разполагаемите си доходи за жилища. Това според Евростат означава, че жилищните разходи представляват свръхбреме за домакинствата. В ЕС това се е отнасяло средно за 7,7% от хората през 2025 г.

„Основните двигатели на прекомерните жилищни разходи са нарастващите цени на жилищата (наеми или цени на жилищата, които се повишиха рязко в много градове) наред със скромен ръст на доходите, особено на групите с по-ниски доходи“, коментира д-р Хана Видмер от ETH Zürich пред Euronews Business.

Какво включват жилищните разходи

Според Евростат жилищните разходи са месечните разходи на домакинствата за домовете им. Те включват наем или вноска по ипотечен кредит, комунални сметки като вода, ток, газ и отопление и редовни разходи като застраховка, поддръжка, ремоти и данъци.

Разполагаемите доходи се отнасят до общите доходи на домакинствата след данъци и осигуровки. Те включват и социални придобивки като пенсии.

Гърция е страната в Европа с най-висок процент на домакинствата, за които жилищните разходи представляват свръхбреме. В статистиката са включени 27-те страни членки на ЕС, страните от Европейската асоциация за свободна търговия и пет страни кандидатки за членство в ЕС.

През 2025 г. 26,4% от гърците са живели в домакинства, които са харчили над 40% от разполагаемите си доходи за жилището. Това е над три пъти повече от средното ниво в ЕС.

На второ място е Дания с 14,7%, следвана от Германия с 11,2% и Швеция с 10,8%, като те също са над средното ниво в ЕС. Делът на хората, за които жилищните разходи представляват свръхбреме, е по-висок от средното равнище в ЕС и в Естония (8,8%), Чехия (8,2%) и Люксембург (8,1%).

Извън ЕС делът е висок в Швейцария (15,3%) и Норвегия (13,5%). Три страни кандидатки за членство също изпреварват средното ниво в съюза - Турция (10%), Черна гора (8,7%) и Сърбия (7,9%).

На обратния полюс, Кипър е страната с най-нисък дял на населението, за което жилищните разходи представляват свръхбреме с едва 2,4%. Делът на хората, които харчат над 40% от разполагаемите си доходи за жилището, е относително малък и в Хърватия (3,2%), Словения (3,5%) и Словакия (3,5%).

„Вероятно нарастващите разходи за енергия ще бъдат основен двигател догодина за увеличаването на жилищните разходи“, казва д-р Мариета Хафнер от TU Delft.

Над 34 млн. души в ЕС са засегнати

Над 34 млн. души в ЕС живеят в домакинства, които харчат над 40% от разполагаемите си доходи за жилището.

Германия е страната с най-голям брой хора, засегнати от свръхразходите за жилище с 9,4 млн. души. Следват Турция с 8,6 млн., Франция с 4,4 млн., Испания с 3,5 млн. и Италия с 2,9 млн.

Въпреки относително малкото си население спрямо тези страни Гърция заема шесто място с 2,7 млн. души, живеещи в домакинства, които са засегнати от свръхразходите за жилища.

Хората с ниски доходи са най-тежко засегнати. В ЕС делът на хората, за които жилищните разходи са свръхбреме, нараства до 29,1% сред хората в риск от бедност. Тази група обхваща хора, чиито разхолагаеми доходи са под прага на риска от бедност, определен на 60% от средния национален разполагаем доход.

През 2025 г. за ЕС той е бил средно 22 939 евро на година или 1912 евро на месец. 60% от тази сума на европейско ниво са представлявали 1147 евро на месец.

Гърция отново оглавява класацията, като 82,6% от хората в риск от бедност живеят в домакинства, които харчат над 40% от разполагаемите си доходи за жилището. Това означава, че са засегнати над четири пети от хората в тази група. Следват Дания (59,8%) и Швейцария (56,1%), а делът е над 40% и в Швеция (46,8%), Норвегия (43,8%) и Чехия (43,4%).

Най-нисък е делът в Кипър със 7,6%, следван от Албания (8,2%), Хърватия (14,9%) и Словакия (15,4%).