Шведската централна банка повиши лихвите за първи път от 2023 г. насам

Шведката централна банка повиши лихвените проценти, предприемайки действия за овладяване на инфлацията, подхранвана от разходите за енергоносители и укрепващата икономика. Тя също така даде сигнал, че е възможно ново увеличение, предаде Bloomberg.

Управителният съвет единодушно повиши основния лихвен процент с 25 процентни пункта до 2%, както очакваха икономистите. Това е първата промяна в лихвената политика на централната банка от повече от година насам и първото увеличение на разходите по заемите от 2023 г.

Представителите на банката запазиха предишната си прогноза, като заявиха, че „вероятно основният лихвен процент ще бъде повишен допълнително през следващата година“, ако настоящите перспективи пред инфлацията и икономическата активност останат без промяна. В рамките на днешното заседание не бяха публикувани нови прогнози или актуализирана траектория на лихвените проценти.

Оценките на Шведката централна банка от септември показваха около 65% вероятност за повишение на лихвите през ноември, а гуверньорът Ерик Теден заяви, че подкрепя подобна стъпка.

Решението за повишаване на лихвите сега е промяна в позицията на централната банка спрямо по-ранните очаквания през тази година, когато Управителният съвет предвиждаше лихвите да останат без промяна до по-късния период на 2027 г.

Досега Швеция успяваше да избегне най-тежките последици от инфлационната вълна в Европа, свързана с войната на САЩ и Израел в Иран. Страната беше защитена благодарение на значителния дял на водната и ядрената енергия в енергийния си микс, както и на намаляването на държавните данъци върху горивата.

Преминаването към затягане на паричната политика обаче показва как ускоряването на растежа в най-голямата скандинавска икономика, съчетано с рязкото поскъпване на енергоносителите, вече кара централната банка да предприеме действия.

Очаква се ценовият натиск да се засили в краткосрочен план, тъй като доставките на петрол и природен газ през Ормузкия проток остават ограничени, докато вътрешният икономически растеж се ускорява.

Наскоро Министерството на финансите повиши прогнозата си за икономическия растеж на страната през тази година до 3% - почти двойно повече спрямо 2025 г. Това се дължи на нарастващото доверие на домакинствата и увеличаването на износа.

В момента Швеция се управлява от служебно правителство, докато продължават преговорите за формиране на нова управляваща коалиция след оспорваните парламентарни избори през септември.

Централните банки в други водещи икономики също затягат паричната си политика след началото на войната с Иран. Тази седмица Австралийската централна банка повиши основната си лихва до 18-годишен връх.

Ако Английската централна банка (АЦБ) затегне паричната си политика в четвъртък, както очакват икономистите, това ще означава, че всички държави от Г-7 са предприели поне едно увеличение на лихвените проценти след избухването на войната.