Ще станат ли арабските партии в Израел потенциален балансьор на властта?

Въпреки това той смята, че тяхното интегриране в уравнението за власт е съпроводено с дълбоки психологически бариери в израелското общество. Зафиров посочи, че изборите в Израел не донесоха категоричен победител с еднопартийно мнозинство, въпреки че Бенямин Нетаняху и неговата партия „Ликуд“ продължават да водят като най-голямата политическа сила в Кнесета. Според него резултатите са изненадващи, като се има предвид, че страната премина през три години на интензивна война, водена на пет фронта.

„Един от основните лайтмотиви на предизборната кампания на Нетаняху и „Ликуд“ беше този на „искате ли израелско правителство, или искате правителство на палестинците“. По думите на анализатора този лайтмотив и тази боязън дали да сътрудничат, дали да се коалират с арабските партии, издава един доста сериозен психологически фактор в израелското общество, който се появи и се засили след 7 октомври 2023 г., и това е „недоверието към 20% от населението, от тези хора, които все пак са израелски граждани по силата на закона от 1948 година“.

Зафиров смята, че очакванията на израелските араби са свързани най-вече с промяна на статуквото и спиране на насилието на Западния бряг, където разширяването на селищата и строителните разрешения достигнаха своя бум през последните години, превръщайки региона в „бомба със закъснител“.

Що се отнася до избор на следващ премиер, процесът започва с официалните консултации при президента Херцог с по-малките формации и продължава с основните съперници. „Първата стъпка е свързана с избора на председател на Кнесета. От това дали мнението на опозиционните партии ще бъде взето под внимание, дали те ще наложат своя кандидат, ще зависи и от какво правителство и кой ще успее да надделее в преговорите“, обясни анализаторът.

По думите му пред политическия елит в Израел се очертават четири основни сценария. „Първият е запазване на дясното правителство: Нетаняху се опитва да запази настоящата коалиция, което обаче изисква привличането на допълнителни депутати и съюзници. Може да има и правителство на националното обединение – това е вариант, подкрепян от някои политически кръгове, макар лидери като Авигдор Либерман и Бени Ганц да подхождат с резерви“, обясни Зафиров.

Той прогнозира, че при провал на преговорите може да се очакват нови избори е това е сценарий, който според анализатора не е далеч от реалността предвид сложността на ситуацията. Зафиров допуска като по-малко вероятен, но възможен вариант, създаването на правителство на малцинството. При него опозиционните партии начело с Гади Айзенкот трябва да се съгласят на кабинет на малцинството с негласната или външна подкрепа на арабските партии.

Как ще се развият отношенията на Израел със САЩ, след като демократите там спечелиха пълен контрол върху Конгреса? Ще има ли промяна в помощта и сътрудничеството в областта на военната индустрия и отбраната между двете страни? Какъв е рискът от ескалация на иранския  фронт? Може ли да има втора фаза в конфликта с Иран, ако преговорите с посредничеството на Катар и някои други близки източни държави се провалят? Защо по-конструктивна и по-цялостна стратегия не зависи единствено от западните сили, а от ключовите държави от Персийския залив?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.