Петкова: 2024 г. оставя „тежест“ от над 4 млрд. лв. в бюджета за тази година

Дефицитът в бюджета на начислена основа ще стане известен в края на март, началото на април. Това съобщи министърът на финансите Теменужка Петкова по време на изслушване в парламента във връзка със забавените плащания за 2024 г., поискан от парламентарната група на „Възраждане“. Според данните по консолидираната фискална програма, представени от Министерството на финансите, към декември 2024 г. на касова основа дефицитът влиза в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). 

Петкова коментира и кога ще бъдат представени данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към януари, които традиционно се публикуват в началото на всеки месец, но в началото на февруари не бяха обявени.

„Прави впечатление, че отделни политически субекти се опитвате да жонглирате с данни и всеки ги интерпретира по различен начин. Ще изложим данните, когато сме на 100% сигурни, когато те са окончателни и няма да водят до заблуждение на българските граждани“, каза Петкова, обръщайки се към депутата от ПП-ДБ и бивш финансов министър Асен Василев. Тя заяви, че експертите в Министерството на финансите са „в стрес от това, което се случва“.

Петкова обясни и за получения от Министерството на отбраната приход от 348 млн. лв. като компенсация за помощта към Украйна. По думите на финансовия министър той не е бил обявен в рамките на срока за изготвяне на прогнозата за януари, затова не е бил включен, но чрез него се подобряват бюджетното салдо на ниво и държавен бюджет, и консолидирана фискална програма.

Липсите в бюджета за 2024 г.

Цялата тежест от бюджет 2024 г. като фактурирани разходи, разходи, за които не са издадени фактури, но има сертификати за извършени дейности, и разходи, свързани с подписани споразумения за разсрочване на задължения от предходни години, възлизат на обща стойност 4,068 млрд. лв., обяви по време на своето изслушване Теменужка Петкова. Това, по думите ѝ, са средствата от 2024 г., които трябва да бъдат разплатени с бюджета за 2025 г.

Неразплатените разходи, за които са издадени фактури, са 1,080 млрд. лв. Петкова обяви, че има извършени дейности, за които обаче са издадени не фактури, а сертификати, защото „е казвано на съответните контрагенти, че няма необходимия ресурс и е по-добре тези фактури да не бъдат издавани“, на стойност 1,630 млрд. лв.

Споразумения за разсрочване на разходи от последните няколко години – в това число – за лихви, за дела и компенсации, са в размер на 913 млн. лв.

Формираният дефицит на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е от 444 млн. лв. за 2024 г., като на практика е прехвърлен за 2025 г., каза още Петкова.

В очакване на параметрите за Бюджет 2025

Голяма част от въпросите на депутатите към финансовия министър бяха свързани с бюджета за 2025 г., който се очаква да бъде внесен в Министерския съвет на 14 февруари.

От думите на Петкова стана ясно, че приоритет остава членството на България в еврозоната, но не и какви ще бъдат залегналите мерки в бюджета, които да гарантират постигането на бюджет до 3% от БВП, каквото е едно от изискванията за въвеждане на еврото.

„Ние ще направим всичко възможно България да има бюджет за 2025 г. с до 3% дефицит от БВП. Предлагаме и работим върху мерки, които да дадат възможност да се повишат приходите, да коригираме някои от разходите, така че да влезем в рамките на 3% дефицит“, каза Петкова.

Рамките, в които се работи, са: без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови данъци, без намаляване на разходите за важни, структуроопределящи проекти, обясни още финансовият министър.

Тя не конкретизира какви са разработваните мерки, но посочи, че са свързани с възможността за увеличаване на събираемостта на данъците и оптимизиране на разходите по министерства.  

Кой е отговорен за ситуацията с публичните финанси?

По време на парламентарната дискусия Хасан Адемов от ДПС-ДПС попита Теменужка Петкова какъв е приносът на служебното правителство на Димитър Главчев към „дупката“ в бюджета. Този въпрос не получи отговор, а вместо това изслушването се превърна до голяма степен в словесна престрелка между финансовия министър и партиите, подкрепящи правителството, и бившия финансов министър Асен Василев.

Една от спорните теми беше капиталовата програма за общините, към които по думите на Петкова има неразплатени средства по миналогодишни проекти. Предвиденият за тях ресурс за 2025 г. е в размер на 1,15 млрд. лв., но в тази сума се включват и средствата, които ще бъдат разплатени за 2024 г. Асен Василев попита защо не са разплащани средства в капиталовата програма за миналата година, при положение че от предвидените за общините средства би трябвало да има още 3 млрд. лв. Петкова го контрира с това, че когато говори за 10 млрд. лв. за общините, трябва да знае, че една част от тях са средства по европейски програми, които нямат нищо общо с националните инфраструктурни проекти. „Това са средства по европейските програми, те се разходват по съвсем друг ред“, каза тя.

Теменужка Петкова го призова да спре да играе „тото с числата от бюджета“ относно капиталовата програма за общините и министерствата.  

Силно се надявам с тази измислена криза, която е криза за чекмеджетата, да не се справите така, както с предишните две, защото със справянето с финансовата криза изгонихте 1 милион българи, а с ковид кризата постигнахте най-високата смъртност, каза Василев.

Спор възникна и относно средствата, разплатени за украинската помощ на земеделските производители. Петкова припомни, че това е станало след подписано споразумение на бившия премиер акад. Николай Денков с протестиращите земеделци, но Асен Василев подчерта, че Денков е поел ангажимент за помощ само към най-засегнатите, а не към всички производители.

Кабинетът „Желязков“ оттегли предложения от служебното правителство проектобюджет за 2025 г. и пое ангажимент да представи свой до 14 февруари 2025 г. Очаква се това да бъде един от аргументите, с които кабинетът да поиска извънредни конвергентни доклади за готовност на България за присъединяване към еврозоната. Изчакват се и данните за инфлацията в страната към януари, с които се предполага, че ще бъде изпълнен и критерият за ценова стабилност. Данните от декември показаха разминаване от 0,1 процентен пункт спрямо необходимата стойност на показателя.