Учени: Българско откритие от Антарктида може да помогне да се прогнозират земетресения

По време на плаване към полярната база в Антарктида проведохме експеримент с инсталиран сензор на кораба, който следи за промени в йоносферата, и ако се потвърди хипотезата ни, може да се окаже, че така може да се прогнозира сеизмична активност. Това обясни доц. Петър Петков от Технически университет – София в предаването „Футуризъм“ на Bloomberg TV Bulgaria. Според него това ще е българският принос в общочовешката наука за слънцето.

„Данните предстоят да бъдат вторично обработени, но се забелязва сходство между измерванията от кораба и от базата, което е много обещаващо. В началото беше хипотеза, сега е хипотеза с някакви факти. И ако успеем да установим причинно-следствена връзка на промени в йоносферата преди земетресения, това ще е един съществен момент в предсказването на сеизмична активност", коментира ученият. Той обясни, че „макар че подобни сигнали могат да дойдат минути преди това, дори 10 секунди понякога се оказват разликата между живота и края на живота“.

Доц. Петков съобщи, че седващата цел на екипа е да подобри апаратурата и да повтори експериментите през зимния сезон. „Всяка една информация за слънчевата активност би ни дала методи, с които да можем да отреагираме по-адекватно на настоящо или предстоящо събитие", посочи ученият. Той поясни, че от базата в Антарктида изследователите наблюдават продължително слънцето без радиочестотни смущения и получават изпреварващи сигнали спрямо сателитните данни, което може да се окаже български принос в ранното откриване на слънчеви изригвания.

Ученият е убеден, че това прави първия полярен астрономически проект на България специален. Той е съвместна инициатива между Института по астрономия, Националната астрономическа обсерватория, Техническия университет в София и Висшето военноморско училище. Заражда се идейно преди няколко години, когато институциите са работели заедно по друг научен проект.

„Проектът се състои в провеждането на четири ключови експеримента. Един от тях е йоносферен мониторинг, при който се следи влиянието на слънчевите изригвания върху йоносферата чрез сензор, разработен от Техническия университет. Освен това е внедрен радиочестотен слънчев спектрометър, който работи в диапазона 20–1000 MHz и следи непрекъснато слънцето благодарение на дългите часове дневна светлина през лятото в полярната зона“, обясни гл. ас. д-р Ивайло Начев, един от ръководителите и участник в Първия полярен астрономически проект на България.

По думите му, с помощта на антена, която се върти и постоянно следи слънцето, се правят почти непрекъснати наблюдения, тъй като в полярната зона има 21-22 часа дневна светлина през лятото.

„Към това се добавят и системи за геомагнитен мониторинг и радиационно наблюдение, които допринасят към създаването на цялостна картина на космическите въздействия върху Земята. Един от най-важните фактори за избор на полярна локация е почти пълната липса на радиочестотни смущения и географската уникалност на Южния полюс, където има малко станции. Това дава възможност екипът да „вижда“ събития, които често остават незабелязани“, уточни доц. Петков.

Той напомни, че слънчевата активност може да има сериозни последствия за комуникациите и дори за енергийните мрежи на Земята. „При висока активност се наблюдават смущения в GPS, комуникационни системи и дори в синхронизацията на електропреносните мрежи“, обясни той и допълни, че геомагнитните бури имат здравословни ефекти, особено при хора със сърдечно-съдови и неврологични проблеми. Доц. Петков каза, че след направените проучвания са предоставили данни, които биха помогнали на медицински изследователи да установят точни зависимости и да предприемат превантивни или облекчаващи мерки за състоянието на тези пациенти. „Вече има и първи резултати от експериментите – те са в синхрон с резултати от други станции, включително партньори от Антарктида, което значително потвърждава тяхната достоверност“, подчерта той.

Д-р Начев прогнозира, че в рамките на 2-3 години ще бъде изградена постоянна българска полярна наблюдателна станция.

Как се зараждат проектите и през какви етапи преминават, за да стигнат до открития? Кои са бъдещите полярни проекти на България?

Гледайте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.