Най-влиятелните бизнес лидери в САЩ така и не обявиха победа от визитата в Пекин

Най-богатите и влиятелни корпоративни ръководители на Америка - от Илон Мъск, изпълнителен директор на Telsa, до Дженсън Хуанг от Nvidia - се опитаха да възобновят бизнес отношенията си с Китай на среща на върха на лидерите в Пекин.

Но когато президентът на САЩ Доналд Тръмп излетя обратно към САЩ в петък следобед, нямаше особена яснота за това какво ще донесе срещата за бизнес делегацията, която пътуваше с президента, пише Ройтерс.

Присъствието на група от някои от най-влиятелните американски предприемачи и корпоративни лидери - представляващи компании като Apple, Meta, Boeing, Cargill и Goldman Sachs - подчертава значението на китайския пазар, дори когато политиците са разделени по въпроси като търговията, изкуствения интелект и по-широките геополитически напрежения.

Личните срещи с китайски политици са от решаващо значение за американските корпоративни ръководители, които се стремят да разберат и преодолеят регулаторните и политическите пречки, да осигурят сделки и да разширят своето присъствие във втората по големина икономика в света.

За разлика от последното президентско посещение на САЩ в Пекин в началото на първия мандат на Тръмп през 2017 г., което включваше по-голяма делегация от корпоративни шефове, сделки и меморандуми за разбирателство на стойност 250 млрд. долара, целта на това посещение беше да се демонстрира политическа добра воля, смятат анализатори.

„Пекин никога не подхожда към среща на върха от този вид от чисто трансакционна гледна точка“, коментира Фън Чучън, основател и партньор в Hutong Research, стратегическа консултантска фирма, базирана в Пекин. „Не бих използвал размера на сделките, за да измеря резултата от срещата на върха“, добавя той.

Според него нейният основен приоритет е да се намери взаимно договорен „праг“ за двустранните отношения и да се осигурят предпазни мерки, с които да се избегне неконтролирана, неочаквана ескалация.

Остава да се види дали положителните вибрации ще помогнат за отключване на регулаторни одобрения, достъп до пазара и инвестиционни възможности, докато фирмите се сблъскват с по-широки оперативни предизвикателства в Китай, отвъд сключването на търговски сделки.

Някои корпоративни ръководители планират да останат в Китай, за да продължат срещите си с политици и свои колеги след напускането на Тръмп.

Това, което изглежда вече е договорено - според коментарите на Тръмп - е покупката на 200 самолета Boeing, което отваря нови възможности за закупуване на самолети.

Китай поръчва средно по 127 самолета годишно от 2005 до 2017 г. Оттогава китайските авиокомпании резервират средно по 6 самолета годишно.

Макар че това би се считало за конкретен резултат, то е по-малко от очакваните 500 и под онези 300 самолета, закупени по време на посещението на Тръмп през 2017 г.

Пробивът остава неуловим и по отношение на въпроса за покупките на втория по мощност AI чип на Nvidia, H200, който получи разрешение от САЩ за продажба на някои китайски фирми.

Главният изпълнителен директор на Nvidia първоначално не беше включен в списъка на пътуващи с Тръм, но се присъедини към полета в последния момент, качвайки се на самолета от Аляска на път за Пекин. Всичко това внуши надежда, че пътуването може да даде резултати в дългогодишните усилия на компанията да продава AI чипа на Китай.

„Срещата на върха е много повече насочена към положителната атмосфера, отколкото към резултати, или поне към това, което Китай официално ще признае“, коментира Хан Шен Лин, директор в консултантската фирма The Asia Group.

„Въпреки това, ако Пекин не даде на Тръмп достатъчно „победи“, рискът е свързан с това Тръмп да се отдръпне и да позволи на по-ястребовата си администрация да движи двустранните отношения. Това несъмнено ще ни отведе по пътя към ескалация“, добавя Лин.