По време на двудневни напрегнати дискусии в Брюксел лидерите на страните от Европейския съюз (ЕС) влязоха в остър спор по редица въпроси – от правилата, свързани с климата, до миграционната политика и дългосрочните финансови нужди на Украйна.
Въпреки призивите за спешни действия, основният извод от срещата на върха на Съвета на ЕС в четвъртък и петък е, че ключовите решения се отлагат за по-късен етап, пише Politico.
На фона на предстоящите избори в Испания и Франция и при позиции на политиците, които изглеждат по-непоклатими от всякога, не беше постигнато никакво конкретно писмено споразумение. Украинският президент Володимир Зеленски, който пристигна в Белгия, не получи много повече от топли прегръдки и любезни думи.
В изказване пред журналисти по време на наситена с въпроси пресконференция украинският държавен глава призова европейските си колеги да изготвят финансов план. Той предупреди, че в противен случай Европа може да се изправи пред безпрецедентна миграционна криза с „20 млн. украинци“, които бягат към континента.
„Войната ще струва 155 млрд. евро през следващата година. Нуждаем се от поне още 70 млрд. евро от вас – за отбрана, за оръжия и за нашата устойчивост“, коментира Зеленски. „Това е реалистична сума. Моля ви да намерите начин да осигурите тази подкрепа. Тя ще ни помогне да сдържим Русия“, добавя той.
Двама дипломати казват пред Politico, че страните членки ще продължат да проучват различни варианти за удовлетворяване на нуждите на Киев, включително възможността за отпускане на нов заем от страна на ЕС.
Пример за това е дебатът дали да се мобилизират около 300 млрд. евро от замразените руски активи в помощ на Украйна. Почти година, след като лидерите на ЕС отхвърлиха идеята за използване на тези активи поради възражения от страна на Белгия, Франция и Италия, няколко държави поискаха въпросът да бъде разгледан отново.
Върховният представител на ЕС Кая Калас посочва, че темата за замразените активи ще се обсъжда в Брюксел.
След часове на разговори относно Украйна обаче „нищо не се е променило“, отбелязва шведският министър-председател Улф Кристершон. „Парите не са изгубени, но според мен не е постигнат никакъв напредък от последния път, когато обсъждахме този въпрос“, добавя той. „В краткосрочен план средствата за подкрепа на Украйна трябва да идват от източници, различни от замразените активи“, заключава той.
Други двама дипломати от ЕС казват пред медията, че Европейската комисия и столиците на държавите членки работят по други варианти за финансиране. Те включват търсене на средства от съюзници на Украйна извън ЕС, мобилизиране на все още неизползвани ресурси на Съюза, както и изготвяне на нов съвместен заем от страна на ЕС, който да допълни кредита от 90 млрд. евро, договорен миналата година.
Лидерите „не отделиха много време“ за изготвяне на план за финансиране на Украйна през 2027 г., след като Володимир Зеленски обяви, че през следващата година страната му ще се изправи пред бюджетен дефицит от 70 млрд. евро, съобщи председателят на Европейския съвет Антониу Коща. „Веднага се съгласихме, че трябва да обърнем внимание на допълнителните нужди за финансиране на Украйна през 2027 г., и помолихме Комисията да изготви конкретно предложение“, пояснява той.
По време на пресконференциите в края на срещата на върха политиците не подкрепиха нито един от тези варианти. Преговорите за финансирането продължават.
Срещата е представена и като възможност за лидерите да преодолеят продължаващия от месеци застой относно размера и структурата на дългосрочния бюджет на ЕС, който възлиза на близо 2 трлн. евро.
Френският президент Еманюел Макрон, чийто мандат изтича догодина, предупреждава, че ако до края на тази година не бъде постигнато споразумение, той вече няма да разполага с политически мандат, за да подпише такова.
Въпреки продължилите часове наред разговори в четвъртък, нито „пестеливият“ лагер, воден от Германия (който настоява за по-малък бюджет), нито групата „Приятели на кохезията“ (която призовава за по-голям финансов ресурс), не направиха съществена стъпка една към друга.
През по-голямата част от двудневната среща лидерите се опитваха да си осигурят тактическо предимство пред опонентите си по въпроси, свързани с климатичните правила на ЕС и политиката за миграция.
В четвъртък дискусиите бяха блокирани за часове заради опит, оглавен от полския министър-председател Доналд Туск, за смекчаване на схемата за търговия с емисии, известна като ETS2. Въпреки че позицията на Туск се ползваше с по-широка подкрепа, отколкото на предишни срещи на върха, тя беше лесно отхвърлена от държавите, които подкрепят сегашния вариант на схемата.
По въпроса за миграцията Дания, Италия и Полша предприеха решителни действия за втвърдяване на позицията на ЕС. Те предложиха промени в заключенията от срещата, които изрично да свържат нелегалната миграция с нивата на престъпност и да определят това явление като заплаха за сплотеността на европейските общества.
Предложението, което според двама дипломати от ЕС е подкрепено от около 10 държави, включително Унгария, е насочено косвено и срещу Испания. Там решението на премиера Педро Санчес да узакони статута на около 1 милион нелегални мигранти доведе до сблъсъци с италианския премиер Джорджа Мелони и датския министър-председател Мете Фредериксен.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен потвърди, че до края на годината Европейската комисия ще представи рамка за спешно реагиране. Тя ще позволи на държавите от ЕС да реагират при внезапен масов приток на хора – подобен на онзи, който през лятото предизвика хаос в испанския анклав Сеута.
08:22 | 17.10.26 г.
