Китай ускорява плана си да превърне юана в световна валута

Китайската кампания за разширяване на международната употреба на юана изглежда набира скорост. Властите се стремят да изградят по-пълноценна финансова екосистема около валутата, която да надхвърля обичайното използване при разплащанията по международната търговия.

Пекин се съсредоточава върху развитието на инфраструктурата, необходима за по-широкото използване на юана в международното финансиране и инвестициите, както и за укрепването на позициите му като резервна валута. Това включва разширяване на предлаганите инвестиционни продукти и финансови инструменти, сред които деривати и средства за хеджиране на риска, както и улесняване емитирането на т.нар. „дим сум“ и „панда“ облигации.

Предизвикателството пред Китай не се свежда само до убеждаването на търговските му партньори да извършват разплащанията си в юани. Страната трябва да гарантира и достатъчна ликвидност на валутата, разнообразни възможности за финансиране, инвестиционни продукти и активи, подходящи за включване във валутните резерви. Всичко това е необходимо, за да заеме юанът по-значимо място в международните инвестиционни портфейли и трансграничните капиталови потоци.

Пекин напредва в четири основни направления, за да разшири международната роля на юана:

Разширяване на инвестиционните възможности в офшорни юани

Сред мерките за разширяване на инвестиционните продукти, деноминирани в офшорни юани, са плановете за увеличаване на обема и честотата на емисиите на държавни облигации в Хонконг. Там властите се стремят да изградят крива на доходността за китайската валута.

Властите в Хонконг проучват и възможността за въвеждане на краткосрочни дългови инструменти в юани. Освен това планират да пуснат обновен фючърсен договор върху злато, деноминиран в китайската валута.

„Следващият приоритет на политиката вероятно ще бъде ускоряването на развитието на пазарите на активи, деноминирани в юани“, казва Томи Ву, старши икономист за Голям Китай и Северна Азия в Standard Chartered Plc в Хонконг. „Едно от основните предизвикателства е как да се използва нарастващата потребност на международните инвеститори от диверсификация и да се насърчат те да увеличат вложенията си в активи, деноминирани в юани", добавя той.

Деривати и инструменти за хеджиране на риска в юани

Много международни инвеститори ще се въздържат от увеличаване на вложенията си в юани, ако не разполагат с инструменти за управление на колебанията в стойността на валутата, лихвения риск и валутния риск.

Китайските власти се опитват да отговорят на тези опасения по няколко начина. Сред тях е разширяването на важна връзка за търговия с деривати с Хонконг, която ще осигури на чуждестранните инвеститори достъп до повече лихвени продукти на континенталния китайски пазар.

През август властите въведоха и нов набор от фючърси върху държавни облигации в Хонконг, предоставяйки на международните инвеститори допълнителен инструмент за хеджиране.

„Институционалните инвеститори няма да поддържат значителни наличности в юани без инструменти, които осигуряват подходящ матуритет, ликвидност и възможности за управление на риска“, казва Томи Сие, ръководител на отдела за макроикономически анализи за Азия в Oversea-Chinese Banking Corp. в Сингапур. „Следователно липсващият елемент не е просто по-голямо предлагане на активи в юани, а цялостна система за управление на активите и пасивите и за хеджиране на риска", добавя той.

Засилване на ролята на юана в международното финансиране

Континентален Китай и Хонконг се стремят да превърнат юана в по-широко използвано средство за финансиране чрез разширяване на каналите за набиране на средства както на вътрешния, така и на офшорните пазари.

Китай планира да улесни чуждестранните емитенти при издаването и търговията с панда облигации. Това са дългови ценни книжа, деноминирани в юани и емитирани на континенталния китайски пазар от чуждестранни организации.

Хонконг се стреми да насърчи допълнителното емитиране на дългови ценни книжа в юани в града и цели да изгради „по-развита структура на матуритетите“ при емисиите на дим сум облигации. Това са ценни книжа, деноминирани в юани и емитирани извън континентален Китай. Градът се стреми също да увеличи ликвидността в юани, така че правителствата и компаниите да могат по-лесно да набират средства в тази валута.

Разширяване на трансграничните разплащания и клиринга в юани

Системата на Китай за трансгранични плащания и разплащания в юани набира все по-голяма популярност. Според данни, събрани от Bloomberg, годишният обем на трансакциите през 2025 г. е достигнал 180,2 трлн. юана (26,9 трлн. долара) - почти четири пъти повече спрямо равнището отпреди десет години.

Разрастващата се Система за трансгранични междубанкови плащания (Cross-Border Interbank Payment System, CIPS) позволява на компаниите и финансовите институции по-лесно да извършват операции в юани извън Китай, посочва Ву от Standard Chartered.

„Възможно е да видим допълнителни усилия за разширяване на използването на CIPS при трансграничния клиринг и разплащанията, както и за насърчаване на трансграничните плащания чрез QR кодове, особено със страните от АСЕАН“, добавя той.

Още новини и анализи четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria