Етиопия е изправена пред критична ситуация, в която враждуващи въоръжени сили се мобилизират в цялата страна, старите съюзи се разпадат, а сблъсъците се засилват.
Федералните власти в Адис Абеба са в остър конфликт с лидерите на северния регион Тигрей и с управляващите в съседна Еритрея. В резултат на това държавата от Африканския рог е изложена на риск да изпадне в поредния мащабен конфликт едва три години след постигането на споразумение за прекратяване на гражданска война, отнела живота на най-малко 600 хил. души.
Съществуват предположения, че етиопският министър-председател Абий Ахмед може да се опита да поеме контрола над стратегическото пристанище Асаб на Червено море, което се намира в Еритрея, и да възстанови морския достъп за своята страна, която няма излаз на море.
Това би задълбочило нестабилността по жизненоважния морски търговски път, който вече е засегнат от боевете между подкрепяните от Иран бунтовници хути и правителствените сили в Йемен, и крие риск от въвличане на други държави в конфликта.
Защо конфликтът се разпали отново?
Корените на настоящите сражения се крият в гражданската война, избухнала през 2020 г. и продължила две години, преди администрацията на Абий и лидерите на Тигрей да подпишат мирно споразумение. Неговите клаузи предвиждаха разоръжаване на Народния фронт за освобождение на Тигрей и връщане на земите, анексирани от региона Амхара, на населението на Тигрей.
Тези ангажименти обаче така и не бяха напълно изпълнени, а напрежението продължи да тлее.
Абий засили реториката си и настоява за пряк достъп до Червено море – излаз, който Етиопия загуби през 1993 г. след обявяването на независимостта на Еритрея. Това засили спекулациите, че армията му може да се опита да си върне морския излаз със сила.
Регионалното правителство на Тигрей се разцепи в началото на 2025 г., а новите му лидери се съюзиха с Еритрея срещу Абий. Оттогава всички страни се подготвят за война, като набират допълнителни войници и трупат оръжие.
На 7 октомври Етиопия обвини Еритрея, че е изпратила войски на нейна територия, и поиска незабавното им изтегляне. Еритрейският министър на информацията Йемане Гебремескел не коментира обвинението, но на свой ред обвини Етиопия, че подготвя почвата за война с цел завземане на пристанището Асаб.
Основните враждуващи страни
Основните участници в конфликта са Абий, който през 2018 г. започна да консолидира властта си чрез своята „Партия на просперитета“, и Народният фронт за освобождение на Тигрей (TPLF).
Това обаче не е просто сблъсък между централното правителство и една размирна провинция. TPLF дълго време беше доминиращата сила в етиопската политика след свалянето на марксисткия режим през 1991 г. Сега фронтът обедини сили с група, наречена „Алианс за оцеляване“, която включва милиции от няколко други региона на страната, включително Оромия, Амхара, Сомали, Афар и Бенишангул-Гумуз. От създаването си през септември членовете на алианса са влизали в сблъсъци с правителствените сили в Оромия, Амхара и Афар.
В конфликта са замесени и външни сили. Обединените арабски емирства (ОАЕ) подкрепят администрацията на Абий, като предоставят инвестиции и финансова помощ за централната банка на стойност милиарди долари. Саудитска Арабия, Египет, Сомалия и Судан до голяма степен подкрепят Еритрея, макар да липсват доказателства за оказване на материална помощ от тяхна страна, а самите те отричат каквото и да е участие в конфликта.
Правителството на Саудитска Арабия е особено загрижено за милитаризацията на Червено море и настоява за утвърждаване на принципа, че сигурността в региона трябва да се контролира от крайбрежните държави – позиция, която Етиопия категорично отхвърля.
Последици в световен мащаб
Война между Етиопия и Еритрея би внесла още по-голям хаос в и без това нестабилния регион, а последиците от нея биха могли да се усетят по целия свят.
На северозапад вече повече от три години бушува гражданска война между армията на Судан и паравоенните Сили за бърза подкрепа. На изток от Етиопия, отвъд Червено море, йеменските милиции на хутите наложиха блокада на саудитските плавателни съдове в пролива Баб ел-Мандеб. Това нарушава функционирането на морския път, свързващ Азия и Европа – маршрут, който при нормални обстоятелства обслужва 30% от световния контейнерен трафик и преноса на близо 5 млн. барела петрол дневно.
Евентуална война за контрол над еритрейското пристанище би създала нови рискове за корабите, които преминават през Баб ел-Мандеб, и потенциално би довела до повишаване на разходите за транспорт, застраховане и други съпътстващи услуги.
Още по-тревожен сценарий би бил въвличането на ОАЕ, Саудитска Арабия, Египет и Судан в бойните действия. Това би превърнало няколко локални конфликта в по-мащабна регионална война на двата бряга на Червено море.
Защо отношенията между Етиопия и Еритрея са обтегнати?
Враждата датира от десетилетия. Двете държави водиха гранична война в периода 1998–2000 г., отнела живота на десетки хиляди хора, и останаха остри съперници, докато Абий не пое поста министър-председател през 2018 г. Той спечели Нобеловата награда за мир през 2019 г., след като постигна мирно споразумение с еритрейския президент Исаяс Афеверки.
Примирието обаче се разпадна, след като Адис Абеба обвини Еритрея, че подкрепя милициите „Фано“, които се сражават с федералните сили в етиопския регион Амхара.
Някога Еритрея и TPLF бяха врагове. Впоследствие те обединиха усилията си в противопоставянето на правителството на Абий, а реториката на висши етиопски представители относно осигуряването на достъп до Червено море засилва повече от всякога опасенията на дипломатите и анализаторите в региона, че може да избухне война.
На 8 октомври САЩ издадоха предупреждение за сигурността в Етиопия, като призоваха гражданите си да преосмислят пътуванията до страната в Африканския рог поради опасността от атаки с оръжия с голям обсег. Посолството в Адис Абеба посъветва американците да избягват регионите Амхара, Тигрей и Афар, а онези, които вече се намират там, да напуснат района или да останат на сигурно място на закрито, докато обстановката се подобри.
19:24 | 17.10.26 г.
