Скъп петрол днес, свръхпредлагане утре: новата реалност на глобалния следвоенен пазар

В момента основният фокус на инвеститорите в петрола са прекомерно високите цени. Ефективното затваряне на Ормузкия проток от началото на март повиши цената на петрола сорт „Брент“ до 126 долара за барел.

Напускането на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) от Обединените арабски емирства (ОАЕ) може все още да означава, че най-фрапиращата характеристика на пазара през следващите няколко години няма да е твърде малко предлагане, а всъщност твърде много, пише Ройтерс.

Цените сега са доста над нивото си от 90 долара за барел от средата на април, тъй като световните запаси от над 8 милиарда барела суров петрол и нефтени продукти бързо намаляват и са разпределени неравномерно.

Освен това, въпреки примирието между Иран и САЩ, далеч не е ясно дали статуквото ще се запази. Тъй като двете страни блокират Ормузкия проток, за да си оказват взаимен натиск, президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля следващи стъпки, които включват сухопътна операция, съобщава медията Axios, като се позовава на запознати източници, пожелали анонимност.

По-нататъшни военни действия биха могли да означават, че протокът ще бъде затворен за още по-дълго време.

Ако си представим, че протокът бъде успешно отворен със сила или пък че двете страни в крайна сметка постигнат някакъв компромис, така че повечето от над 120-те кораба, преминавали ежедневно през пролива, отново да тръгнат. В резултат на излизането на ОАЕ от ОПЕК петролният пазар би изглеждал доста по-различно.

ОПЕК+, по-голям алианс от 11-те останали членове на ОПЕК и Русия, ще контролира 42% от световния петролен пазар с обем 100 млн. барела на ден. С ОАЕ този дял достигаше 47%. На фона на напускането на картела от държава, която държи осезаема част от свободния капацитет, дисциплината, която позволи на ОПЕК+ съвместно да намали дневното производство с 5 млн. барела дневно от 2022 г. насам, може да се разпадне.

Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед ал-Нахаян отдавна се стреми да увеличи дневното производство на държавата от 3,5 млн. барела до 5 млн. барела. През 2022 г., година преди домакинството на климатичната конференция COP28, националният производител на страната ADNOC си постави тази цел за 2027 г.

Логиката е проста: ако пиковото търсене на петрол, предизвикано от изменението на климата, настъпи по-рано, отколкото по-късно, световното потребление ще спадне и резервите на страните от региона на Персийския залив ще станат по-малко ценни.

Настоящата война с Иран, която подчертава риска един нестабилен регион да разчита на такъв фундаментален енергиен източник, ще стимулира големите купувачи на изкопаеми горива, като Япония, Южна Корея и Индия, да преминат по-бързо към възобновяема енергия и ядрена енергия.

ОАЕ повдига ключов въпрос – какво ще прави след това фактическият лидер на ОПЕК Саудитска Арабия. С до 12 млн. барела дневно производство на петрол и по-малко диверсифицирана икономика, престолонаследникът Мохамед бин Салман има още по-голям стимул да изпомпва свободния капацитет, който Международната агенция по енергетика оценява на 1,7 млн. барела на ден.

Когато Саудитска Арабия отвори крановете, цените обикновено се понижават рязко. Сблъсъците на Рияд с американските производители на шистов петрол през последното десетилетие и кратката ѝ ценова война с Русия през 2020 г. предизвикаха рязък спад на цените на суровия петрол. В последния случай цените за кратко се сринаха под 20 долара за барел, но това беше породено от срива в глобалното търсене, свързан с пандемията.

Ценова война би навредила на самата Саудитска Арабия – цената, на която страната балансира националният си бюджет през 2026 г., е близо 90 долара за барел, според данни на Международния валутен фонд (МВФ). При по-диверсифицираната икономика на ОАЕ същата цена е 45 долара.

Добивът на петрол от земята струва и на двете страни по-малко от 10 долара за барел. През 2019 г. държавната петролна компания на Рияд Saudi Aramco заяви, че проектите ѝ биха могли да донесат 10% възвръщаемост, дори ако цените паднат значително под 20 долара за барел.

Трудно е да се предвиди точно къде биха се установили цените след войната. Иран използва Ормузкия проток като оръжие и това означава, че инвеститорите в петрол очакват геополитическа рискова премия от 10 долара на барел, потенциално забавяне с месеци, за да могат производителите от Персийския залив да  възобновят производството, и повишено търсене, тъй като потребителите ще попълват запасите си.

Според Администрацията за енергийна информация на САЩ световното производство на течни горива ще надвиши потреблението през 2027 г. с над 3 млн. барела на ден.

Шокът от затварянето на Ормузкия проток през 2026 г. ще изкуши световните потребители на петрол да намерят алтернативи на зависимостта от Персийския залив. Все още е възможно обаче последваща ценова война да остави бъдещите стойности на суровия петрол на малка част от сегашното им ниво и да създаде по-бавен енергиен преход, отколкото изглежда вероятно в момента.