Амбициите на Тръмп целят да превърнат крехкото примирие в Либия в петролен бум

Колони от войски са разпръснати около ниските сгради и сухите храсталаци край Сирт, като се движат във формация, докато търсят бойци на „Ислямска държава“ в симулирано спасяване на заложници. Силни ветрове вдигат пясък, докато ехти стрелба, а войските напредват улица по улица и освобождават пленници в учение, предназначено да отразява операции, които Либия не успява да проведе от години.

За първи път на либийска земя сили от враждуващите източен и западен лагер на страната – врагове в гражданската война до прекратяването на огъня през 2020 г., тренират заедно под наблюдението на САЩ през април, пише Bloomberg.

Това е последната стъпка от усилията на САЩ да се преодолеят препятствията заради разпокъсаното либийско правителство. Мерките придобиха по-остър търговски характер при президента Доналд Тръмп. Цената е либийският петрол: най-големите запаси в Африка, находища близо до Европа и индустрия, която, според американските представители, може да привлече американски инвестиции и да добави значителни доставки, ако страната се задържи единна.

Либийските власти се надяват да увеличат производството до 2 млн. барела на ден от около 1,3 млн. в момента. Постигането на тази цел означава да се убедят фракциите, които многократно са блокирали петролната индустрия, да спрат да използват нефта като лост в борбите си за власт и пари.

Това няма да е лесно. След падането на либийския диктатор Муамар Кадафи подкрепените от ООН пътни карти, европейското посредничество и по-ранните усилия на САЩ – включително посещението през 2023 г. на тогавашния директор на ЦРУ Уилям Бърнс, не доведоха до особен напредък. Боевете все още заплашват петролните операции: местните сблъсъци между милиции миналия месец в Завия затвориха най-голямата действаща рафинерия в Либия.

Сривът на Либия я превърна във врата за нелегалните мигранти към Европа, източник на енергийни смущения и платформа за руско влияние от Северна Африка към Сахел. По-стабилна Либия би предложила на Европа близки петрол и газ, по-голям контрол върху ключов миграционен маршрут и шанс да ограничи обхвата на Москва.

Американски компании вече навлизат в страната. ConocoPhillips подписа нова сделка, Chevron се завръща там, а Exxon Mobil проучва възможностите за завръщане на местния пазар. Свързани с Тръмп фигури, включително Ерик Принс, основател на частната военна компания Blackwater, също се появяват на сцената.

„Има много икономически възможности. Западната индустрия е силно заинтересована от Либия“, коментира генерал-лейтенант Джон У. Бренън, заместник-командващ на Африканското командване на САЩ. „Колкото по-сигурна е страната, толкова повече намалява рискът за икономическите инвестиции“, добавя той.

Висш американски генерал да формулира военния ангажимент като начин за отключване на бизнес възможности някога би било необичайно. Сега той е в центъра на по-широкия поглед на Тръмп върху енергията като източник на американско богатство и мощ.

(Продължава на следващата страница)