Амбициите на Тръмп целят да превърнат крехкото примирие в Либия в петролен бум

Американски представители подкрепиха Exxon и Chevron в преговорите им за проучвания със страните от ОПЕК+, докато във Венецуела и Иран администрацията разчита на сила и говори открито за вземане на петрол. Резултатите са смесени: цените на бензиностанциите в САЩ се повишават с повече от една трета от началото на войната с Иран, петролните реформи на Венецуела остават несигурни, а Либия е тест дали дипломацията може да осигури нови доставки.

Районът около Сирт държи голямата награда, за която двете страни отдавна се борят: петролни находища, свързани с тръбопроводи с пристанища, включително Рас Лануф, Ес Сидер и Брега.

Преди въстанието през 2011 г. Либия добиваше около 1,6 млн. барела на ден. Оттогава гражданска война, стачки, блокади и въоръжени спирания многократно прекъсваха производството.

Триполи изчислява, че увеличаването на производството с 40% ще струва 20 млрд. долара. Либия вече доставя около 1 млн. барела на ден на Европа, а лекият ѝ сладък суров петрол става все по-важен, тъй като войната с Иран нарушава доставките.

Франк Талбът, външен старши сътрудник в Програмата за Северна Африка на Атлантическия съвет, посочва, че изпълнението на целта от 2 млн. барела зависи от политическата стабилност и големите инвестиции в инфраструктура, нито едно от които не е гарантирано.

Петролът е в основата на цялата икономика, като представлява повече от 90% от износа и държавните приходи. Добивът спадна до 90 хил. барела на ден от над 1 млн. след блокадата през 2020 г., водена от Халифа Хафтар – военният командир, който държи властта над източната част на Либия. Това принуди ОПЕК да освободи Либия от ограниченията на производството, въведени заради срива на търсенето на горива около COVID пандемията.

Висшият съветник на Тръмп за Африка Масад Булос коментира, че американските компании „залагат на бъдещето на Либия“ и че ученията в Сирт ще помогнат за защитата на суверенитета и икономиката на страната.

През януари Либия подписа 25-годишно споразумение с ConocoPhillips и TotalEnergies чрез държавната компания Waha Oil Co. Според либийските власти то ще донесе над 20 млрд. долара чуждестранни инвестиции.

Седмици по-късно Chevron спечели нов блок за проучване в басейна на Сирт в първия кръг на лицензиране в Либия от 2007 г. насам. Exxon подписа меморандум миналата година за проучване на четири офшорни блока след десетгодишна пауза. Италианската Eni SpA, QatarEnergy и испанската Repsol SA също спечелиха права през февруари. Блоковете, обявени за търг, се оценяват на приблизително 10 млрд. барела налични ресурси и 18 млрд. барела, които трябва да бъдат разкрити.

Завръщането на интереса към Либия набра скорост с посещението на Тръмп в Близкия изток през миналата година. Това предизвика „забележително увеличение на входящите запитвания и желание за ангажиране“, казва главният изпълнителен директор на Chevron Майк Уърт.

Присъствието на Булос на енергийни конференции също е знак. „Не мога да си спомня да съм виждал специалния пратеник на САЩ, който беше лицето на администрацията на Байдън, да работи така с обществеността“, посочва Клаудия Гацини, старши анализатор за Либия на Международната кризисна група.

Раздвижват се и някои посредници. Принс - основателят на Blackwater, е активен чрез Freedom First, енергийно предприятие, което е основал след години култивиране на връзки с лагера на Хафтар. Компанията твърди, че е частна и несвързана с правителството на САЩ, както и че е обсъждала пристанищни съоръжения, петролни терминали и внос на горива.

Доклад на ООН от 2021 г. обвинява Принс, че е помогнал да се заобиколи оръжейното ембарго за Либия през 2019 г. – нещо, което той отрече в интервю за „Ню Йорк Таймс“.

(Продължава на следващата страница)