Амбициите на Тръмп целят да превърнат крехкото примирие в Либия в петролен бум

Оптимизмът на индустрията не може да бъде отделен от политическите реалности в Либия. Военното учение се проведе в Сирт, крайбрежният град, където Кадафи беше убит през 2011 г. По-късно крепост на терористичната група „Ислямска държава“ и фронтова линия на гражданската война, сега градът стои между международно признатото правителство в Триполи и силите, свързани с Хафтар на изток.

Високопоставените лица зад войските включват Саддам Хафтар, син на източния командващ, и заместник-министъра на отбраната на Либия Абдул Салам Ал-Зуби – напомняне за разделението, което учението се предполага, че трябва да преодолее.

Отношенията между двете фракции се подобряват – представител на САЩ казва, че лагерите споделят разузнавателна информация за борба с тероризма. Това отслабва позициите на „Ислямска държава“ и „Ал-Кайда“. Конкурентните власти одобриха и единен национален бюджет през април за първи път от повече от десетилетие.

Признаците за сътрудничество обаче не успяват да убедят много от либийците, че въоръжените фракции на страната се движат към истинско единство. „Каквато и да е целта на маневрите в Сирт, те няма да доведат до обединяване на военните в цялата страна“, коментира Сюлейман, 52-годишен банкер от Триполи, който не разкрива цялото си име. Ахмед, учител в Бенгази, смята, че въоръжените групи в Триполи ще се противопоставят на всяко обединение, което „заплашва да сложи край на тяхното съществуване“.

Стремежът на САЩ към единство също среща съпротива. Планът на Булос за сливане на съперничещите си власти без избори, чрез разделяне на висшите постове между лагерите, е отхвърлен на 6 април от Висшия държавен съвет на Либия.

Чуждестранното участие също усложнява преговорите: преди това Турция подкрепи Триполи, докато Египет, Обединените арабски емирства и Русия подкрепиха Хафтар. В кулоарите на учението посланикът на Великобритания в Либия Мартин Рейнолдс изрази загриженост относно присъствието на Русия и каза, че Либия се нуждае от правителство, което „не вижда необходимостта да въвежда чужди сили“.

По-основен проблем е, че двете фракции не искат обединение. „Има липса на доверие между страните и те виждат по-голяма полза от поддържането на статуквото, отколкото да го излагат на риск с голяма политическа сделка“, посочва Тим Итън, старши научен сътрудник в програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House.

Разделението изток-запад е само част от проблема. В цяла Либия въоръжени групировки са внедрени в държавата и контролират достъпа до находища, тръбопроводи и терминали, което им позволява да използват петрола като лост в политически битки. Дори National Oil Corp., ключовият държавен партньор за големи петролни сделки, се затруднява да наложи контрол. На изток нейните дъщерни дружества са доминирани от семейство Хафтар, казва Итън.

Тази липса на контрол многократно прекъсва производството. Преди по-малко от три години добивите паднаха под 700 хил. барела на ден. В началото на 2025 г. движението Oil Crescent Region Movement заплаши да блокира една трета от износа, освен ако National Oil Corp. не премести централата на компанията на изток.

Емадедин Бади, старши сътрудник в Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност, коментира, че съперничещите си силови центрове на Либия могат да участват в подкрепяни от САЩ учения, без да приемат реформи, които биха застрашили техния контрол.