След кражбата за 6,3 млрд. долара от Binance: Какво следва за криптовалутите?

Най-голямата криптоборса в света Binance беше хакната, като са били откраднати поне 6,3 млрд. долара. Това обаче повдигна въпроси за възстановяването на откраднатите средства и по-широките последици за криптопазарите. Досега са замразени около 3 млрд. долара криптоактиви.

Борсата обеща да покрие всички загуби, а блокчейн разследващи успяха вече да свържат кражбата със Северна Корея, докато анализаторите оценяват потенциалните финансови рискове.

Могат ли замразените средства да бъдат възстановени?

Замразяването на криптовалута предотвратява нейното прехвърляне, но възстановяването на средствата изисква отделен правен процес, според Ари Редборд, глобален ръководител на звеното за политики в блокчейн разузнавателната фирма TRM Labs и бивш федерален прокурор и служител на Министерството на финансите на САЩ.

„Замразяването спира движението на парите и възстановяването им следва чрез правен процес“, каза Редборд пред CNBC.

Редборд посочва, че правоохранителните органи обикновено получават съдебна заповед или заповед за изземване, преди да работят с емитенти на стейбълкойни, за да освободят или преиздадат активи и да ги върнат на законните им собственици.

„Стейбълкойните са най-възстановимият клас активи в криптовалутите, защото емитентът контролира договора за токена“, каза той. „Tether и Circle могат да замразяват, изгарят и преиздават, което позволява замразените USDT и USDC да бъдат върнати на жертвата“, допълва Редборд.

Но възстановяването на биткойни и етери е по-трудно, защото нямат емитент, който може директно да замрази активите. Вместо това, следователите трябва да проследяват средствата чрез борси и други криптоуслуги, където те потенциално могат да бъдат прихванати, добави Редборд.

Ерик Джардин, ръководител на звеното за проучвания в компанията за блокчейн анализи Chainalysis, каза, че връщането на замразени активи изисква координация между правоохранителните органи, борсите и емитентите на токени.

„Няма стандартен график за възстановяване. Техническото замразяване може да се случи бързо, докато връщането на средствата може да отнеме месеци или години“, каза Джардин пред CNBC.

Според него макар биткойнът и етерът да не могат да бъдат замразени от емитент, те все пак могат да бъдат проследени и потенциално възстановени. Следователите могат да проследят средствата в публични блокчейни и да се намесят, когато достигнат до сътрудничеща борса или друга централизирана платформа, каза той.

Кой стои зад кражбата?

Въз основа на данни, събрани както в блокчейн мрежите, така и извън тях, от TRM Labs приписва атаката на TraderTraitor – севернокорейска хакерска група, подкрепяна от държавата.

ФБР по-рано е идентифицирало същата група като отговорна за хакерската атака срещу Bybit през февруари 2025 г., при която бяха откраднати 1,5 млрд. долара, посочват от компанията.

От TRM Labs отбелязват, че атаката срещу Binance споделя характеристики с предишни инциденти, свързани със Северна Корея – включително подготовка, започнала дълго преди кражбата, и предварително придобити подписи за трансакции.

Според оценките на фирмата, от портфейлите на Binance са били изтеглени дигитални активи на стойност приблизително 6,36 млрд. долара, разпределени в 10 блокчейн мрежи, като по-голямата част от средствата са прехвърлени в рамките на около 20 минути.

От TRM Labs посочват, че подготовката за атаката е започнала поне 36 часа преди самата кражба, като нападателите са използвали Tornado Cash – услуга, която смесва потенциално проследими криптовалути, за да се заличи произхода им – за да захранят портфейлите си преди удара.

От Chainalysis също насочват вниманието към Северна Корея. Съоснователят и главен изпълнителен директор Джонатан Левин посочва, че според анализа на фирмата хакерската атака срещу Binance, възлизаща на 6,4 млрд. долара, вероятно е дело на TraderTraitor, като се позовава на връзки с предишни атаки.

Има ли финансови рискове?

Според Шон Фарел, ръководител на отдела за стратегия за дигитални активи във Fundstrat Global Advisors, към момента атаката не изглежда да създава сериозен риск за платежоспособността на Binance.

„Най-важният извод за пазарите е, че към този момент ситуацията не създава значим риск за платежоспособността на Binance“, коментира Фарел.

По негови изчисления, активи на стойност около 3,3 млрд. долара са останали незамразени. Ако приемем, че замразените стейбълкойни в крайна сметка бъдат възстановени, спешният фонд на Binance SAFU, на стойност около 1,2 млрд. долара би могъл да покрие приблизително една трета от оставащите загуби, докато останалата част ще бъде поета от собствените средства на борсата.

Фарел посочва, че ключовите показатели, които трябва да се следят, са колко бързо Binance ще възстанови възможността за теглене на средства и дали изходящите потоци ще останат в рамките на нормалното. Той добавя, че недостигът на клиентски активи може да принуди борсата да продаде свои резерви, което потенциално би могло да предизвика по-мащабна вълна от продажби на криптопазарите.

„Не смятам, че сме изправени точно пред такъв сценарий, но ключовият индикатор ще бъде колко бързо ще се възобновят тегленията и дали изходящите потоци ще останат под контрол“, каза Фарел.

Какво означава хакерската атака за сигурността в криптосферата?

Според Крис Пъркинс, ръководител на звеното Franklin Crypto във Franklin Templeton, пробивът в сигурността на Binance подчертава необходимостта от по-строги стандарти за киберсигурност и по-добра координация между правителствата.

В интервю за CNBC Пъркинс заяви, че индустрията трябва да се справи с предизвикателствата пред киберсигурността, за да разгърне пълния си потенциал. Той призова за по-надеждни защитни механизми и политики, които да гарантират, че киберпрестъпниците ще бъдат подведени под отговорност.

„Трябва да гарантираме, че стандартите са изключително високи, но същевременно трябва да се съсредоточим най-вече върху престъпниците“, заяви Пъркинс.

Пъркинс призова за по-тясно международно сътрудничество в борбата със заплахите за киберсигурността, като посочи координирането на регулациите между страните от Г-20 след световната финансова криза като възможен модел.

Той също така отбеляза, че изкуственият интелект може да допринесе за подобряване на киберсигурността чрез идентифициране и отстраняване на уязвимости, макар че тази технология се използва както за хакерски атаки, така и за защита от такива.