Какъв е проблемът с американските държавни облигации като „сигурни“ активи

Мястото на парите в брой

Паричните средства изглеждат далеч по-малко атрактивни, въпреки че полезността им става очевидна при пазарни сътресения. Домакинствата се нуждаят от достъпни спестявания за непредвидени разходи. Компаниите трябва да разполагат с ликвидност, за да покриват заплати, наеми и оперативни разходи. Инвеститорите, които държат достатъчно парични средства, могат да преминат през периоди на спад на пазарите, без да бъдат принудени да продават дългосрочни активи на неблагоприятни цени.

Физическите пари имат още едно предимство. Те остават използваеми при срив на платежните мрежи, прекъсване на интернет връзката или временна недостъпност на дигиталното банкиране.

Това са практически предимства, които често остават на заден план във финансовата индустрия, фокусирана върху доходността. Паричните средства обаче не предпазват от постепенното намаляване на покупателната способност. Някой, който съхранява например 10 хил. паунда в брой, ще притежава точно същата номинална сума пет години по-късно. Ако разходите за живот се повишат значително, с тези пари ще могат да се купят по-малко стоки и услуги.

Лихвоносните депозити могат да компенсират част от загубата, но доходността им зависи от паричната политика и след облагане с данъци може да остане под инфлацията.

Парите в брой са полезни, защото осигуряват незабавен достъп до ресурс при непредвидени обстоятелства. Проблемът възниква, когато средства, предназначени за осигуряване на непосредствена сигурност, се превърнат в основа на дългосрочна стратегия за спестяване и инвестиции.

Отвъд обещанията на чужди правителства

Централните банки са изправени пред сходен проблем, но в много по-голям мащаб. Техните резерви трябва да останат надеждни и достъпни при различни политически и икономически режими, включително по време на международни конфликти.

Замразяването на руските валутни резерви през 2022 г. показа колко тясно финансовата собственост може да бъде обвързана с политическата власт. Активи, държани във финансовата система на друга държава, могат да станат недостъпни вследствие на решения, взети далеч от техния собственик.

За държавите, които искат да намалят зависимостта си от щатския долар, това е допълнителен аргумент за диверсификация на резервите. Китай и други страни получиха още една причина да преосмислят експозицията си към чуждестранни държавни дългови инструменти.

Златото предлага различен модел на собственост. Физическият метал под пряк контрол на притежателя си няма падеж, не представлява задължение на чуждо правителство и не зависи от непрекъснатата работа на конкретна платежна мрежа.

Това не означава, че притежаването на злато не носи рискове. Цената му може да се понижава, понякога рязко, а съхранението и охраната му са свързани с разходи. Освен това металът не носи лихва или дивидент, докато инвеститорите чакат поскъпването му.

Въпреки тези рискове централните банки продължават да увеличават златните си резерви с исторически високи темпове. Тези институции имат достъп до най-ликвидните пазари на облигации, сложни валутни операции и финансови инструменти, недостъпни за повечето частни инвеститори.

Какво показват аукционите на държавен дълг?

Американското правителство продължава да разполага с възможност да набира средства в мащаби, недостижими за повечето държави. Доларът запазва доминиращата си роля в международната търговия и финанси, а държавните ценни книжа на САЩ продължават да изпълняват ключови функции в глобалната финансова система.

Резултатите от аукционите след 23 септември показват, че не може да се говори за еднозначно оттегляне на инвеститорите от американския дълг.

Първоначалният сигнал за отслабване на търсенето при петгодишните облигации е последван от силен интерес към десетгодишната емисия на 7 октомври, при която непреките наддавачи придобиха над 80% от предложените книжа. При 30-годишните облигации доходността остана над 5,6%, докато при петгодишните и седемгодишните емисии в края на октомври се наблюдава понижение на доходността.

Това показва, че инвеститорите не оценяват американския държавен дълг като еднороден актив. Срокът до падежа, очакванията за лихвените проценти, инфлационните перспективи и премията за поемане на дългосрочен риск имат съществено значение за решенията им.

В същото време спестителите разполагат с парични средства, чиято покупателна способност постепенно ерозира, държавни облигации, чиято пазарна стойност може да се понижи значително дори без неизпълнение на задълженията, и дигитален актив, чийто потенциал за висока доходност е съпътстван от значителна несигурност.

Септемврийският аукцион не поставя под въпрос способността на САЩ да обслужва дълга си. Последвалите емисии показват, че инвеститорският интерес остава значителен, но не премахват въпросите за цената на финансирането и устойчивостта на американската фискална позиция. 

Златото не обещава лихва и не гарантира поскъпване, но, за разлика от държавните облигации, то не представлява обещание за плащане от страна на правителство, а за разлика от парите в брой не е изложено на пряко обезценяване вследствие на увеличаване на паричното предлагане. Именно в това е неговото предимство за инвеститорите и централните банки, които търсят начин да диверсифицират активите си и да намалят зависимостта си от финансовата и политическата система на отделна държава.