Какъв е проблемът с американските държавни облигации като „сигурни“ активи

Инфлацията - скритият риск за кредиторите

Задълженията се изплащат в първоначално договорената валута, дори когато с нея вече могат да се купят по-малко стоки и услуги. Кредиторите получават обещаните лихви и главница, но реалната покупателна способност на тези плащания може да бъде значително по-ниска.

Следователно притежателите на облигации са изправени пред два отделни риска. Първият е свързан с повишаването на пазарните лихви, което понижава цената на вече емитираните облигации, особено на тези с по-дълъг матуритет. Вторият произтича от инфлацията, която намалява реалната стойност на бъдещите плащания.

Пример - 30-годишна държавна облигация, закупена през май 2020 г., се търгува около 45 цента за долар през август. Американското правителство не е изпаднало в неплатежоспособрност, но пазарната стойност на инвестицията е претърпяла сериозен спад.

По-високата доходност може да направи златото по-малко привлекателно, когато отразява по-висока реална доходност и доверие в паричната стабилност. Съвсем различна е ситуацията, когато инвеститорите изискват по-висока компенсация заради опасения от инфлация, влошаване на бюджетната позиция или прекомерно емитиране на нов дълг. Тогава лихвата вече не е просто възнаграждение за инвестицията, а компенсация за рисковете, от които купувачите на злато се опитват да се предпазят.

Кой отпуска заеми на Вашингтон?

Септемврийският аукцион е показателен заради това кой изглежда все по-неохотен да отпуска заеми на САЩ. Притежаваните от Китай американски държавни ценни книжа намаляват до приблизително 618 млрд. долара през юли, по-малко от половината от пика им от ноември 2013 г. Япония, която все още е най-големият чуждестранен кредитор на Америка, също е намалила позицията си, тъй като натискът върху йената и нарастващите вътрешни доходности усложняват привлекателността на държането на американски дълг.

В продължение на десетилетия тези държави реинвестираха част от търговските си излишъци в американски държавни ценни книжа. Така подпомагаха финансирането на бюджетните дефицити на САЩ, като същевременно укрепваха международната роля на долара.

Това негласно споразумение обаче няма да продължава вечно. С отслабването на традиционното външно търсене други инвеститори трябва да абсорбират предлагането. Дългата експозиция на хедж фондовете в държавни ценни книжа се увеличава от приблизително 600 млрд. долара през 2014 г. до 2,4 трлн. долара до края на 2025 г.

Голяма част от тази дейност включва стратегии за търговия с ливъридж, зависими от евтино краткосрочно финансиране. Купувачите могат да осигурят значителна ликвидност при нормални условия, но същевременно са уязвими, когато разходите за финансиране нарастват или пазарната волатилност ги принуди да закриват позиции.

Пазарът на държавни ценни книжа остава огромен и незаменим. И все пак има нещо абсурдно във финансова система, която разчита на хедж фондове с ливъридж, за да поддържат пазара, спрямо който се измерва сигурността на всички останали активи.

Недовършеният експеримент на биткойн

Недоверието към традиционните пари и опасенията от обезценяване на валутите обясняват привлекателността на биткойна. Ограниченото му предлагане създава контраст с фиатните валути, чието количество може да бъде увеличавано от централните банки. Децентрализираната архитектура позволява притежание и трансфери без необходимост от централен паричен орган. За инвеститорите, които са наблюдавали последователни програми на количествено облекчаване, това е съществено предимство.

Институционалното приемане през последните години ускори навлизането на биткойна в инвестиционните портфейли. Борсово търгуваните фондове, попечителите и утвърдените финансови институции направиха достъпа до криптовалутата значително по-лесен.

Цената на криптовалутата обаче продължава да се държи като тази на спекулативен актив.

Биткойн може да поскъпне рязко, когато капиталът е изобилен, след което да изгуби значителна част от стойността си при затягане на финансовите условия. След над 15 години от създаването му стойността му остава силно зависима от пазарната ликвидност, позиционирането и готовността на инвеститорите да толерират волатилността.

Актив, способен да загуби половината от стойността си в рамките на месеци, трудно може да бъде определен като надеждно средство за съхранение на спестявания, предназначени за пенсиониране или за конкретни бъдещи разходи.

Има и ирония в институционалната му еволюция. Много инвеститори сега притежават биткойн чрез същите брокери, фондове и попечители, от които първоначалните му поддръжници се опитваха да се разграничат. Директната собственост предлага по-голяма независимост, но изисква сигурно съхранение на частни ключове и функционираща дигитална инфраструктура.

Биткойнът може да продължи да привлича капитал и да осигурява изключителна възвръщаемост. Ограниченото му предлагане е заложено в правилата на мрежата. Това обаче не означава, че пазарната му цена непременно ще запази покупателната способност на вложените средства в момент, когато инвеститорът има най-голяма нужда от тях.

Централните банки до голяма степен избягват този експеримент и продължават да купуват злато.

(Продължава на следващата страница)