Ще се върнат ли металите и ключовите суровини за електроиндустрията на старите си цени?

Съществуват единични случаи на фирми от електроиндустрията, които се отказват или не могат да изпълнят договорите си поради поскъпване на суровините. Това съобщи д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Повечето български фирми изпълняват договорите си, но за сметка на загуби, заради които в бъдеще трудно ще покрият изискванията на пазара“, отбеляза той и добави, че ефектът от това ще се усети в началото на следващата година.

Белелиев не очаква металите и ключовите суровини за електроиндустрията да се върнат на старите си ценови нива поради геополитически причини и електрификацията, която прави среброто, медта, алуминия изключително търсени. Той отчете, че голямото търсене също повишава цените им.

По думите му членове на БАСЕЛ съобщават за намаляване на темповете на производство, а някои производства, свързани основно с автомобилната промишленост, дори затварят. „Усеща се спад в търсенето на електротехничека промишленост на основните пазари, на които работим“, каза експертът по енергийна сигурност и затова очаква следващите официални статистически данни да са леко негативни.

Според него българската електротехническа индустрия е оставена на произвола на съдбата в борбата с т. нар. трети страни, най-вече Китай, Турция, Пакистан, Индия. „В тези страни няма пазарна икономика и същите данъчна тежест, ниво на заплатите, екологични изисквания и такси като в България. Когато българските фирми участват на търгове в страната ни, в които основен показател е цената, те са побеждавани от компании от трети страни, които дават по-ниски цени“, коментира инж. Белелиев.

Той обясни, ч в редките случаи, когато български фирми печелят, те се сблъскват с проблеми като международните цени. „Среброто, златото, медта, алуминият са традиционни материали, от които се произвеждат всички електротехнически изделия и техните цени на международните пазари се повишават. Това се отразява и в цената на българското производство“, подчерта инж. Белелиев.

Той даде пример с производството на трансформатор, чието производствено време е между 8 и 15 месеца. „Ако през този период се повиши цената на някой от компонентите му като мед или стомана, това не се отразява в цената на трансформатора и българският производител губи. Въпросът не стои така в Китай, където цените са субсидирани, вътрешната цена на металите е по-различна от цената им на международните пазари и така китайските фирми се сдобиват с огромно преимущество пред българските“, обясни енергийният експерт и изтъкна, че според налични статистически данни над 70% от обществените поръчки се печелят от компании от трети страни.

Според него българската продукция е добре приета на пазарите, където се държи на качеството и заплащането на някои видове данъци, докато в България водеща е само цената и китайските компании побеждават.

„БАСЕЛ лобира да се въведе изискване за 50% европейско и българско участие в проекти, финансирани с публични средства“, посочва Белелиев и отбеляза, че практиката е съществувала преди време и е била задължителна.

„В първите европейски помощи, които получи страната ни, имаше задължително условие 51% от доставките да бъдат произведени в ЕС и страните, подписали търговски споразумения със съюза“, припомни той. И добави, че и сега повечето големи европейски икономики гласно или негласно имат въведено правило, което не позволява на китайски, индийски, пакистански и турски фирми да навлизат масово на техните пазари.

По думите му, ако то се прилага и в България секторът ще понася по-леко поредицата от военни, икономически, екологични, енергетични кризи, като се отблагодари с повече платени данъци и повече работни места.

Ще запази ли българската електроиндустрия мястото си като най-големия секторен износител в страната? Кога ще се усети в България тенденцията за намаляване на търсенето на работна ръка в Европа? Защо задължителната индексация на цените спрямо борсовите цени се прилага само за строителния сектор? Кога ще се въведе това изискване при обществените поръчки за доставки на продукция от електротехническата промишленост? Възможно ли е да се стигне до дефицит на мед и други индустриални метали и какво ще означава това за европейската енергетика? Ще изпълни ли ЕС целите си за добив на 10%, преработка на 40% и рециклиране на 25% от нуждите на съюза на местно ниво до 2030 г.? Реалистично ли е връщането на производството от Азия в Европа?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ можете да гледате тук.