Защо Китай купува толкова много злато и какво значи това за цената?

Централната банка на Китай купува злато в продължение на 23 поредни месеца, а страната внася повече от ценния метал от всякога, пише CNBC в материал.

Тази мащабна кампания за покупки отразява стремежа на Пекин да намали зависимостта си от долара, както и липсата на сигурни алтернативи за китайските домакинства, като анализаторите очакват трайно търсене на злато на фона на затруднената икономика.

Китайската централна банка е добавила около 23 тона през септември – най-голямата месечна покупка от почти три години насам, според данни на Държавната администрация за валутен контрол, с което удължава най-продължителната серия от покупки от поне 2015 г. насам.

Китайските домакинства и компании се обръщат към златото като сигурен актив. Страната е похарчила рекордните 158,8 млрд. долара за внос на над 1000 тона през първите осем месеца на 2026 г., сочат митническите данни. Това надхвърля сумата от 96,5 млрд. долара и обема от 886 тона, внесени през цялата 2025 г.

Вносът на злато за потребители в Китай е достигнал рекордни нива през първите осем месеца на тази година, според Аакаш Доши, ръководител на отдела за стратегии, свързани със златото, в State Street Investment Management, цитиран от CNBC. Растящите премии при китайските континентални цени сигнализират „по силно сезонно търсене през зимата“, посочва Доши.

Акумулирането на злато е факт на фона на спад в цените на благородния метал. През септември те се понижиха с над 8% до около 4176 долара за тройунция, след като през януари достигнаха рекордни стойности над 5500 долара.

Доши прогнозира, че цените на златото ще нараснат до нива между 4750 и 5500 долара за тройунция до края на първото тримесечие на 2027 г., подкрепени от силното търсене.

Защо Китай купува?

Основният мотив на Китайската централна банка е политически, според Карстен Менке, анализатор в Julius Baer Group. Той посочва „превръщането на щатския долар в оръжие и свързаното с това желание за намаляване на зависимостта от американските държавни ценни книжа като резервен актив“.

Западните правителства замразиха активите на Руската централна банка след нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г. Това подчерта как държаните в чужбина резерви могат да бъдат ограничени по време на геополитическо напрежение, докато златото, съхранявано в собствените хранилища на страната, остава защитено.

Китай намали притежаваните си американски държавни ценни книжа, като през юли те достигнаха 18-годишен минимум от 618 млрд. долара по данни на Министерството на финансите на САЩ, докато Пекин продължаваше да диверсифицира валутните си резерви.

Търсенето в Китай се подклажда и от репутацията на златото като „сигурно убежище“. Потребителите в страната, обезпокоени от нестабилната икономика, масово купуват златни бижута, кюлчета и монети.

Местните инвеститори нямат много алтернативи, тъй като пазарът на недвижими имоти – някога основен начин за съхранение на богатството на домакинствата – е в състояние на продължителен спад. Водещият индекс CSI 300 е отбелязал спад от около 8% от началото на годината, докато индексът S&P 500 е нараснал с 13%. Доходността от банкови депозити и облигации е намаляла на фона на слабото търсене на кредити. Доходността по едногодишните китайски държавни облигации спадна до около 1,2%, в сравнение с около 4,46% в САЩ.

„Алтернативните разходи за притежаване на злато също са много по-ниски в Китай, отколкото на много западни пазари“, отбелязва Оле Хансен, ръководител на отдела за стратегия при суровините в Saxo Bank, пред CNBC.

Към инерцията на тези безпрецедентни покупки допринася и планът на Пекин за задълбочаване на вътрешния пазар на злато, което подтиква страната да попълва запасите си, посочва Менке. По негови изчисления централната банка е закупила около 190 тона злато от началото на годината до края на август, включително 110 тона, които не са били официално обявени.

Златото като буфер

Търсенето на злато от страна на Китай помогна на благородния метал да устои на натиска, който иначе би довел до по-сериозен спад на цените, тъй като високата доходност на американските държавни облигации ограничаваше интереса към благородния метал, който не носи лихва. Обикновено цената на златото се понижава, когато лихвените проценти растат.

„Покупките от страна на Китай се превърнаха във важен източник на структурна подкрепа за цените на златото“, отбелязва Ева Мантей, стратег по суровините в ING Bank, цитирана от CNBC. Централните банки купуват с дългосрочна перспектива и са много по-малко чувствителни към цената в сравнение с индивидуалните инвеститори, допълва тя.

В същия дух Карстен посочва, че цените на златото са се задържали над летните си нива, въпреки че очакванията за лихвените проценти и доходността по облигациите са нараснали значително. Федералният резерв вече сигнализира за възможно ново повишение на лихвите през 2026 г.

Според Световния съвет по златото, към август Китай – петият по големина притежател на злато в света, е разполагал с 2387 тона. Количеството е по-малко от една трета от резервите на САЩ.

Възстановяването на доверието в китайския сектор на недвижимите имоти и фондовия пазар би могло да отслаби търсенето на злато, както и евентуално поевтиняване на юана (което оскъпява метала на вътрешния пазар) или по-високи лихвени проценти (които правят банковите депозити по-привлекателни), отбелязва Хансен.

По-съществена промяна би настъпила, ако централните банки загубят интерес към диверсификацията на резервите си и геополитическото напрежение намалее, казва Хансен, като добавя, че „нито едно от двете не изглежда особено вероятно в близко бъдеще“.